Турция ще пусне Швеция и Финландия в НАТО. На каква цена?
Хелга Шмид
29 юни 2022
Пътят на Швеция и Финландия към НАТО е отворен. Сега Алиансът може да се концентрира върху "най-голямата и директна заплаха" - Русия - и "предизвикателството" Китай.
Реклама
В продължение на четири седмици турският президент Реджеп Ердоган блокираше процеса по приемане на Швеция и Финландия в НАТО. Пробивът се случи в последния момент, точно преди началото на срещата на върха на Алианса в Мадрид. Генералният секретар Йенс Столтенберг с облекчение съобщи, че споразумението "проправя пътя на Финландия и Швеция за присъединяване към НАТО".
Турските медии тържествуват: Ердоган е получил каквото искаше. Меморандум, в който се обявяват мерки за борба с групата, която той смята за най-голяма заплаха - войнствените кюрди.
Какво се разбраха Анкара, Стокхолм и Хелзинки?
Предстои да стане ясно как ще се промени курсът на двете скандинавски държави спрямо Турция. Швеция и Финландия се ангажират да се борят по-усилено с кюрдската ПКК в бъдеще. Тя обаче вече е класифицирана като терористична организация в ЕС, така че остава да видим какво ново биха могли да направят.
Двете страни поеха и ангажимент, че ще проверят дали лицата, заподозрени в тероризъм в Турция, могат да бъдат екстрадирани. Според финландското правителство това може да бъде направено в съответствие с европейското законодателство. По този въпрос също предстои да стане ясно дали и как това обещание ще бъде последвано от действия.
Сега НАТО може да се концентрира върху новите си приоритети
Споразумението е облекчение, тъй като сега лидерите на държавите от НАТО могат по време на срещата на върха в Мадрид да се съсредоточат изцяло върху новата стратегия на Алианса.
В продължение на години високопоставени военни и дипломати работят по тази стратегия, а новите идеи и промени многократно се съгласуват с правителствата на 30-те страни членки. Точно когато документът беше почти готов, Путин нападна Украйна. Пасажите от стратегията, които така или иначе бяха критични към Русия, трябваше да бъдат пренаписани.
Малко преди срещата на върха генералният секретар Йенс Столтенберг прогнозира в каква посока ще се развие тя. Той очаква документът да бъде много ясен по един въпрос: "Съюзниците приемат Русия за най-голямата и най-пряка заплаха за нашата сигурност".
Москвавеченее "партньор". А Пекин?
В действащата в момента стратегия на НАТО, която е от 2010 г., Русия все още се оценява като партньор. В новия документ се използват по-различни определения, сред тях са заплаха, възпиране, въоръжаване и превъоръжаване. Броят на войниците на НАТО, които да са готови за мобилизация в кратък срок, трябва да се увеличи многократно. В началото на седмицата генералният секретар обяви, че силите за бързо реагиране на НАТО ще бъдат увеличени многократно, като повече от 300 000 войници ще бъдат във висока степен на готовност.
Те трябва да могат да бъдат мобилизирани в кратък срок, за да бъдат готови да се включат в мисии на източния фланг на НАТО. Германия иска да предостави 15 000 войници от Бундесвера за тази цел - това е необходимият отговор на руската агресия, обясни канцлерът Шолц пред APE. "Общата цел е да се увеличи способността на НАТО да действа".
НАТО иска в новата стратегия на Алианса да бъдат изяснени и отношенията с Китай. Някои страни виждат в Китай заплаха за Запада, други, сред които и Германия, не искат да затръшват тази врата и предпочитат да говорят по-предпазливо за "предизвикателството", което Пекин представлява.
***
Вижте и тази галерия за отношенията между НАТО и Кремъл:
Преди 25 години НАТО и Русия погребаха враждата помежду си. Какво се случи след това?
Преди 25 години НАТО и Русия декларираха, че искат да градят сътрудничество. И до 2014 година изглеждаше сякаш това е възможно. Но анексията на Крим погреба тези надежди.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Доверие и сътрудничество
Доволни лица: италианският адмирал Джампаоло Ди Паола, тогава председател на военната комисия на НАТО, и руският генерал Николай Макаров, тогава началник на Генералния щаб на руските въоръжени сили, подписват през май 2011 година документ за задълбочаване на сътрудничеството. Фундаментът за това сътрудничество е положен с договора от 27 май 1997 година.
Снимка: NATO
Първите стъпки на сближаване
Сближаването започва още по съветско време. През юли 1990 г. държавите от НАТО декларират в Лондон, че вече не смятат страните от Варшавския договор за свои противници. Така настъпва политически обрат. Няколко дни по-късно в Москва пристига генералният секретар на НАТО и бивш военен министър на Германия Манфред Вьорнер за разговори с руския президент Михаил Горбачов.
Снимка: NATO
Враждата е погребана... завинаги?
Началото на нова ера: в Париж на 27 май 1997 г. е подписан Основополагащият акт между НАТО и Русия за взаимоотношения, сътрудничество и сигурност. На снимката: президентите на САЩ, Русия и Франция - Бил Клинтън, Борис Елцин и Жак Ширак - и генералният секретар на НАТО Хавиер Солана са се хванали за ръце. Между 1999 и 2020 година общо 14 източноевропейски държави се присъединиха към НАТО.
Снимка: AFP Fouet/dpa/picture-alliance
Съветът НАТО-Русия координира сътрудничеството
Създаденият през 2002 година Съвет НАТО-Русия се превръща в най-важната платформа за координиране на сътрудничеството и за обсъждане на военнополитически въпроси. През август 2008-а сътрудничеството временно е преустановено от НАТО заради руско-грузинската война, но година по-късно е възстановено. На заседанието на Съвета от април 2011 в Берлин (на снимката) основните теми са Либия и Афганистан.
Снимка: picture alliance/dpa/M. Gambarini
Когато Путин получи това, което искаше...
Малко преди това, през април 2008 г., страните от НАТО решават да отложат за неопределено време приемането на Украйна и Грузия, след като срещу членството се обявяват основно Германия и Франция. Точно това иска да постигне и руският президент Владимир Путин, който на тази пресконференция след заседание на Съвета НАТО-Русия изглежда видимо доволен.
Снимка: picture-alliance/dpa
Франция беше готова да продаде военно оборудване на Русия
През юни 2011-а Париж и Москва подписват договор за продажбата на два френски хеликоптероносача от клас "Мистрал" на Русия. Тази сделка е показателна за доверието, което страните от НАТО тогава са имали към Москва. След анексирането на Крим от Русия през 2014-а Франция анулира продажбата и по-късно продаде двата кораба на Египет.
Снимка: AFP/Getty Images/G. Gobet
Заедно в битката срещу пиратите
Русия и НАТО работят съвместно и за гарантирането на сигурността на гражданското корабоплаване - например в Аденския залив между Йемен и Сомалия. През февруари 2013 г. матроси от екипажа на руския кораб "Североморск" разработват заедно с техни колеги от италианския хеликоптероносач "Сан Марко" тактики срещу пиратите.
Снимка: NATO
Самолети на НАТО трябваше да кацат в Русия
Комерсиалното използване на летището "Восточний" в Уляновск на река Волга с неговата екстремно дълга писта за кацане и излитане трябваше да се превърне в един от големите съвместни проекти. Военновъздушните сили на НАТО планират да използват това летище като междинен пункт за доставки на военно оборудване за Афганистан. Заради масови протести в Русия обаче проектът така и не бе реализиран.
Снимка: DW
Крим променя всичко
През октомври 2013 г. в Брюксел се срещат за разговори военните министри от Съвета НАТО-Русия. Междувременно отношенията между Москва и Запада са поохладнели, но руският военен министър Сергей Шойгу и американският му колега Чък Хейгъл (на снимката) все още си разменят усмивки. Четири месеца по-късно Русия анексира Крим и всичко се променя.
Снимка: NATO
НАТО застана твърдо на страната на Украйна
След като през март 2014-а Русия анексира Крим, а в Източна Украйна започна война, НАТО замрази отношенията си с Москва. На срещата си на върха през септември 2014 г. в Нюпорт, Великобритания, НАТО кани украинския президент Петро Порошенко (вторият вляво). Участниците осъждат действията на Путин, а Алиансът дава на Украйна "твърдо обещание за развиване на специални партньорски отношения".
Снимка: Reuters/L. Downing
Последен опит за предотвратяване на войната
В края на 2021 година Русия струпва мащабна военна сила по границата с Украйна. Москва настоява НАТО да изтегли своите части от Източна Европа и да не приема нови членове. На 12 януари 2022 г. Съветът НАТО-Русия се среща отново след дългогодишна пауза, но без резултат: на 24 февруари Русия нападна Украйна и погреба 25-годишното сътрудничество с НАТО.