Да, и аз мисля, че бившият кагебист Владимир Путин превърна страната си в настръхнало, враждебно чудовище. Да, и аз се отвращавам от помпозните му военни паради, от вулгарната пропаганда и от беззаконието в Русия. Да, и аз мисля, че много хора в тази страна са с промити мозъци, при това не от вчера, а от десетилетия. И че страданието там е обичайното състояние на нацията.

Другата Русия

В същото време ме обзема истински гняв, когато чувам или чета повърхностни обобщения по адрес на Русия в ключа „смрадливи ватенки" и „чемодан, вокзал, Масква". Защото Русия не е само Путин, самозабравилите се олигарси, генералите, накичени като коледни елхи с медали.

Русия е прекрасният и непокътнат Чехов, Русия е великият Шостакович, който единствен може да се мери с Бетовен. Русия са Кандински и Малевич, без които е немислима цялата модерност. Русия са фантастичните пианисти, които пълнят залите по цял свят - като Соколов, Трифонов, Володос или Виницкая.

Без предразсъдъци

Наскоро слушах Анна Виницкая и Аркадий Володос в Кьолн. И ако има нещо обратно на „ватенки", „мужици" и „смрадливо блато“, това е Рахманинов в тяхно изпълнение. Препоръчвам тази музика на всички, които лесно се подхлъзват по наклонената плоскост на обобщенията за Русия.