"Социалистическите правителства по традиция създават финансова бъркотия. На тях винаги им свършват чуждите пари." Това знаменито изказване на Маргарет Тачър прекрасно описва случилото се във Венецуела под управлението на покойния Уго Чавес и на неговия наследник Николас Мадуро.

Така нареченият "боливийски социализъм" се пука по шевовете под натиска на масите хора, на които вече до гуша им е дошло от инфлацията, дефицита, насилието на картелните органи и техните "доброволни помощници" от средите на местните лумпени. Режимът на Мадуро е изправен пред алтернатива: или доброволно да слезе от сцената (което е малко вероятно), или пък да се превърне в същинска диктатура и да рухне по-късно (което е по-вероятно).

Кремъл нервно следи ситуацията в Каракас. Призракът на "латиноамериканския Майдан" дразни руското ръководство. Всъщност, него го плаши всяко народно надигане срещу авторитаризма в която и да е страна по света. Макар че Венецуела все пак е особен случай. Москва в продължение на 15 години отглежда първо Чавес, после неговия наследник. И то не само поради желанието си да подкрепи поредния враг на САЩ (какъвто мотив винаги присъства в действията на Русия). Не, не е само това, има и още една причина.

Най-добрите приятели на "Роснефт"

Държавната петролна компания PDVSA е вторият по важност партньор на "Роснефт" след американската ExxonMobil. А ако отчетем мащаба на проектите на руската компания във Венецуела  и получените от нея преференции, то тази страна може да бъде обявена за площадка номер едно, където Игор Сечин демонстрира възможностите на корпорацията, която се ръководи от него и от Кремъл.

Ето защо Москва всячески се старае да помогне на чавистите. На 10 юли Путин разговаря по телефона с Мадуро. Според официалната версия, двамата са обсъждали развитието на съвместните проекти в енергийната сфера. Мисля обаче, че най-вероятно венецуелският клиент е молил своя московски покровител за преструктуриране на държавния дълг към Русия в размер на един милиард долара. Съдейки по всичко, Мадуро е получил положителен отговор и дългът не само ще бъде преструктуриран, а и изцяло опростен.

Москва се оказва една от малкото столици, които продължиха да поддържат Мадуро след пролетния референдум за свикване на Конституционна асамблея. Повечето страни по света осъдиха опита да се промени конституцията на страната, така че опозицията да изгуби парламентарното си мнозинство, а режимът да получи неограничени пълномощия. Осъдиха го дори няколко благосклонни към Каракас латиноамерикански съседи.

Силата на Тръмп и безсилието на Кремъл

Днес Москва все по-горещо се солидаризира с Мадуро и компания, които – както и обитателите на Кремъл – станаха обект на американски санкции. Москва дори иска да направи за Каракас нещо повече, от това просто да преструктурира дълга и да му дава безсилна словесна подкрепа.

Кремъл не може да окаже военна помощ на режима във Венецуела, пък и такава помощ едва ли е необходима в сегашната ситуация. Да го подтикне към разправа с опозиционерите, както навремето постъпи с Виктор Янукович, едва ли се налага – той и сам е готов да ги преследва и убива. Мигар биха му изпратили някакви руски "съветници", спешно "уволнили се" от специалните подразделения, които да обучат венецуелските колеги в точна стрелба и ефикасни методи за разпит на задържани?

Тъй че на Кремъл не му остава нищо друго, освен да чака как ще приключи венецуелската драма. И да си задава неприятни въпроси. Например: Ще наложи Доналд Тръмп ембарго върху доставките на петрол от Венецуела?

Какво ще е стане след края на Мадуро?

Впрочем, изходът на драмата във Венецуела е предрешен: режимът на Мадуро ще слезе от сцената. Въпросът е само кога и колко още невинни живота ще отнесе със себе си в гроба? А когато режимът падне, новото, прозападно правителство на страната рязко ще смени политиката си към Русия. То може дори да отмени дипломатическото признаване на Абхазия и Южна Осетия – една от главните услуги, които Чавес направи на Путин.

Освен това позициите на "Роснефт" във Венецуела сериозно ще се разклатят, а  в един краен вариант – концернът просто ще бъде изгонен от страната. Още повече, че безпрецедентно благоприятните условия, които режимът в Каракас осигури на московските си "приятели", може би ще дадат на новото правителство повод да обяви сделката между PDVSA и "Роснефт" за неравноправна.

Между другото, ако опозицията вземе властта в Каракас, печеливш може да се окаже другият главен партньор на "Роснефт" – ExxonMobil. Защото тъкмо тази американска компания Чавес изгони от Венецуела преди 10 години. Exxon и до днес не приема това решение и го обжалва пред различни съдилища.

Завръщането на Exxon по блестящ и ироничен начин би увенчало безславната венецуелска епопея на Кремъл. Защото да залагаш на една диктатура – това вреди не само на репутацията, но и на бизнеса.

Този урок обаче Кремъл сякаш никога няма да научи.

Константин Егерт е руски журналист и водещ на предаване в телевизия "Дождь"

 

* Предлагаме ви и следното видео по темата: