До конфронтация между Америка и Русия не се стигна, тъй като никой не можеше да си я позволи. Световната криза притиска в еднаква степен американците и руснаците, а два от най-големите международни проблема могат да бъдат решени само със съвместните им действия - да се спре ядреното въоръжаване на Иран и да не бъде изгубена войната в Афганистан.

Но хармонията с Русия си има своята цена - тя функционира само чрез затваряне на очите. От миналия август насам Русия наруши едва ли не всички точки на мирното споразумение, изработено с помощта на ЕС. Тя призна грузинските републики Абхазия и Южна Осетия за независими държави. 7500 руски войници "подсигуряват" границите там. Руснаците отмениха мисията на ОССЕ и обезмислиха работата на наблюдателите на ЕС. За всичко това

Америка и ЕС си затварят очите

за ужас на много средноевропейски държави. Миналия август последните застанаха веднага на страната на Грузия, защото се страхуват да не се окажат следващите жертви.

Малко преди неотдавнашното посещение на президента Обама в Москва най-верните американски съюзници рискуваха една малка ескалация, за да осуетят разпродажбата на своите интереси. Бивши президенти и министри от Прибалтика, Чехия, Словакия и Полша написаха открито писмо до Обама с призив да не се забравя техният регион, "нова Европа"; свободата, извоювана само преди 20 години, съвсем не била така сигурна.

Писмото е като завещанието на стари бойци, които не желаят да приемат, че светът се е променил из основи; че днешните проблеми се наричат разоръжаване, промяна в климата, война срещу терора - а не Русия. Обама говори междувременно за ново начало в руско-американските отношения.

Актуалните проблеми може би оправдават това затваряне на очите. Истинско благо е например, че конфронтацията между Русия и Запада не е вече така остра. За Запада има по-належащи проблеми от разправията за някакви си миниатюрни анклави в Кавказ.

Имперски хватки

Само че усещането за заплаха от московската политика все още съответства на отдалечението от руските граници. Кремъл подлага "руския заден двор" - както обичат да наричат средноевропейското пространство, на периодични изпитания, без да прибягва до войници. Достатъчно е да спре износа на газ и петрол или вноса на месо, за да санкционира онези, които му досаждат. А поводи за санкции колкото щеш: когато тези страни правят бизнес в своя собствена изгода, а не в изгода на Русия; когато сключват споразумения, обвързващи ги по-силно към Запада. Тези страни реагират по-нерво отколкото Германия да кажем, когато Русия не спазва сключените споразумения, но бизнесът въпреки това си върви както обичайно.

При всички грешки, които някои средноевропейски страни допуснаха с едностранчивата си солидарност с Грузия, поуката от една трайна политика на затваряне на очите би била пагубна: достатъчно е една страна да не е особено важна, и Русия може да си позволи всичко с нея.