Външните министри в Съвета на Европа можеха да изберат привидно лесния път и да заявят: най-късно след анексията на Крим и войната в Източна Украйна Русия доказа, че не се уповава на международното право и следователно няма място в Съвета на Европа. Те можеха да се сбогуват също така и с Турция, както и с още две-три страни-членки. И да вдигнат наздравица за общността на споделените ценности. Защо не? 

Всъщност преди пет години Съветът на Европа направи нещо подобно: през 2014 Русия бе лишена от правото си на глас в Парламентарната асамблея в Страсбург. Това изглеждаше като логична последица, тъй като обявяването на война на друга държава-членка нямаше как да бъде прието с равнодушие. Но постепенно членовете на Съвета на Европа започнаха да осъзнават последиците от решението си. 

Т.нар. "Рукзит" би бил фатален 

Москва реагира с "политика на празния стол" - руските представители спряха да присъстват на заседанията на асамблеята. От 2017 нататък Русия преустанови и плащанията на вноските си към Съвета на Европа. Така за организацията възникнаха загуби в размер на около 60 милиона евро - сумата не бе никак малка, но някак поносима. По-лошото е, че тази ситуация можеше да нанесе много повече щети: в края на юни тази година Русия можеше да не участва в избора на нов генерален секретар на Съвета на Европа и на нови съдии за Европейския съд по правата на човека. А по този начин т.нар. "Рукзит", излизането на Русия от Съвета на Европа, щеше да е неизбежен.

Напускането на най-голямата държава-членка щеше да бъде на първо място огромна загуба за самия Съвет на Европа. Но това непосредствено щеше да застраши руското гражданско общество: от никоя друга страна не пристигат толкова много жалби в Съда по правата на човека в Страсбург, колкото от Русия. Една от причините за това, разбира се, е многобройното руско  население. По-сериозната причина обаче се крие в нарушаването на човешките права и неспазването на върховенството на закона. От това страдат опозиционери, артисти, журналисти. Често единствената им възможност да се борят за правата си е именно Страсбург.

Първите реакции относно решението на външните министри на Съвета на Европа може и да са болезнени. Сега Русия гордо може да се представя като "достойна" за Съвета на Европа - въпреки действията си в Крим и в Източна Украйна. Правителството на Путин може да парадира с отмяната на санкциите и да твърди, че всичко е било просто една кратка фаза. Украинците, балтийците и другите критици на Русия няма да го преглътнат лесно.

Защо това е добра новина?

Но не бива да забравяме, че в крайна сметка това е победа на международното сътрудничество, на мултилатерализма, както се изразява германският външен министър Хайко Маас. Всяка страна трябва да получи възможност да остане в Съвета на Европа, стига да признава и прилага решенията на съда в Страсбург. Този шанс трябва да бъде даден и на Русия. Санкции могат да бъдат налагани на други места - там, където руските граждани биха страдали по-малко, отколкото при евентуален "Рукзит".