"Москва тайно се мобилизира за война": Вашингтон обвинява Кремъл, че разпространява фалшиви информации - Русия не намалява, а дори разширява военното си присъствие по границата с Украйна. Какво точно се случва там?
Сведенията на американското правителство междувременно показват, че заявлението на Русия за частично изтегляне не отговаря на истината. "Русия казва, че иска да бъде намерено дипломатическо решение, но нейните действия показват точно обратното", каза служителят на брифинг в Белия дом. Москва "предлага разговори и твърди, че цели деескалация", но "тайно се мобилизира за война", допълни още правителственият представител, чието име не се назовава от съображения за сигурност.
Във вторник Москва обяви, че започва да изтегля част от войските си от украинската граница. Въпреки това американският президент Джо Байдън предупреди, че е възможно руско нахлуване в съседната държава. На границата междувременно били базирани над 150 000 руски войници.
Кризата в Украйна: САЩ прехвърлят още войници в Европа
02:10
Сходно изявление направи и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. До момента той не забелязвал признаци за изтегляне на руските части. "Точно обратното - Русия изглежда разширява военното си присъствие".
Шефът на британското военно разузнаване също упреква Русия, че увеличава броя на войските си на границата с Украйна. "Не разполагаме с доказателства, че Русия е изтеглила свои части от границата. В противоречие с нейните твърдения Русия продължава да увеличава военната си мощ близо до Украйна", каза генерал Джим Хокенхъл. Имало сведения за бронирани превозни средства и хеликоптери, придвижващи се към границата с Украйна, както и за наличието на полеви лазарет.
Украинският президент Зеленски също отхвърли руските твърдения за частично изтегляне на войските. "Не вярваме на това, което чуваме, а на това, което виждаме. До момента няма потвърждение за изтеглянето на войски." Почти същите думи изрече и американският държавен секретар Антъни Блинкен: "Това, което казва Русия, е едно. Това, което Русия прави, е друго".
"Русия може да нанесе на Украйна точкови удари"
Междувременно естонското разузнаване публикува карта на обектите на територията на Украйна, които в случай на инвазия Русия би атакувала най-напред. Предполага се, че нападението може да включва и ракетен обстрел.
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.
Снимка: Maxar Technologies/AFP
11 снимки1 | 11
Точковите удари биха имали за цел заемането на ключови позиции в Украйна, но мащабната окупация е малко вероятна, смятат от външното разузнаване на Естония. "Според нашите преценки гъсто населените градове ще се избягват, тъй като за контрола над тях ще бъде необходимо голямо количество войски", каза шефът на ведомството Мик Маран. Най-вероятно на първо място биха били атакувани инфраструктурни обекти, "чието разрушение може да попречи на управлението, възстановяването и снабдяването на въоръжените сили, както и на електроснабдяването на Украйна".
Ако руската агресия в Украйна се увенчае с успех, в следващите години Кремъл ще може да засили натиска спрямо балтийските страни, каза още ръководителят на естонското разузнаване и подчерта, че "заплашването с война се е превърнало за Путин в главен политически инструмент".
*****
Вижте и това видео:
Източна Украйна: как живеят хората край фронтовата линия