Русия демонстрира пред Запада готовност да се обърне на Изток и да стане главен партньор и дори съюзник на Китай. Както през 19 и началото на 20 век китайците отдаваха свои територии "на концесия" на Русия, тоест - фактически под протекторат, така сега те самите получават под аренда хиляди хектари руска земя за "селскостопанска дейност". Китайските военни пък зачестиха с ученията си на руска територия.

Русия също се опитва да реализира свои проекти в Далечния изток, като например зони за свободна търговия или обявяването на Владивосток за "свободно пристанище". Опитва се да си сътрудничи и със страни като Южна Корея, Япония и Виетнам, които представляват един вид противотежест на Китай в региона и сами постоянно търсят подкрепа за своето политическо, икономическо, а в последно време и военно противопоставяне както помежду си, така и с Пекин.

СССР беше по-големият брат, Русия е по-малкият

При това Русия като че ли не знае кого да предпочете. Ту следва китайската външна политика в региона, ту снабдява със съвременно оръжие един от най-силните опоненти на Китай в тази част от света - Виетнам. Този факт предизвиква възмущение в китайската преса, а това означава, че същите са настроенията и сред китайското ръководство, тъй като то контролира медиите в страната. Или пък един друг пример: по време на поредното изостряне на отношенията между Япония и Китай, Москва изпраща в Токио приближения на Путин говорител на Държавната дума Сергей Наришкин, а задачата му е да обсъди възможностите за "разведряване" на руско-японските отношения, както и за сключване на все още неподписания мирен договор между Япония и СССР след 1945 година.

Очевидно е, че тези две направления на руската външна политика си противоречат. След кримските събития и рязкото обръщане на Москва на Изток, много правителства в Югоизточна Азия сметнаха, че Русия е на път да се превърне в "младши партньор" на Китай. Китайската народна република се възприема в региона като господстваща сила и дори Япония не е в състояние да ѝ се противопостави, поради което постоянно демонстрира съюзническите си отношения със САЩ. Освен това всички знаят, че в китайската външнополитическа традиция няма равни, а само "по-малки" и "по-големи" партньори. СССР беше по-големият брат, а Русия - в съответствие със сегашното си икономическо положение, може да претендира единствено за ролята на "по-малък" партньор. Затова и мнозина в региона решиха, че Русия минава под крилото на Китай.

В Кремъл са на друго мнение - те смятат своята външна политика за напълно независима. Затова и миналогодишните дипломатически слухове, че Китай е започнал преговори със САЩ зад гърба на Москва, предизвикаха сериозно раздразнение сред руските власти. Но поради страх от рязко нарасналата символична зависимост от Китай, обкръжението около Путин явно не е готово да застане на страната на съперниците на Пекин.

Показателно е например, че в навечерието на срещата на Г-7 Япония, която има директен териториален спор с Китай в Южнокитайско море, започна активно да флиртува с Русия. Изведнъж се заговори за подписване на мирния договор, както и за решаване на териториалния спор за Курилските острови. В крайна сметка обаче Япония се обяви за продължаване на санкциите срещу Русия и прекрати разговорите по мирния договор. По всичко изглежда, че този обрат в поведението на Токио се дължи не само на натиска от САЩ, а и на липсата на ответна активна реакция от страна на Русия.

Ни риба, ни рак

Кремъл така и не заема ясна позиция по основните спорове в Югоизточна Азия. Президентът на Филипините например не се стеснява да сравнява политиката на Китай с поведението на нацистка Германия, а Япония и Виетнам са сериозно раздразнени от амбициите на Пекин да сложи ръка върху Южнокитайско море и неговите подземни богатства. Москва няма собствена позиция по този въпрос и старателно избягва да формулира такава. Опитва се да заеме някаква позиция "ни риба, ни рак" и да играе на "равни дистанции" с всички актьори в Югоизточна Азия. Нито иска да стане сателит на Китай, нито пък съюзник на китайските противници. В резултат Кремъл все още е чужд в региона. И това ще продължи дотогава, докато Москва не формулира свой азиатски проект. Разбира се, само ако насериозно иска да се обърне на Изток, а не просто да плаши Запада с говоренето си по тази тема.