Преди това този призив бе приет и от горната камара на парламента - Съвета на федерацията. Решението на двете камари на руския парламент предизвика критика от страна на Запада.

Декларацията с призив за признаване независимоста на двете сепаратистки области бе предшествана от молби на президентите и парламентите на Южна Осетия и Абхазия за признаване на суверенитета им.

Инициативата за гласуване на декларацията дойде от Съвета на федерацията

- горната камара на руския парламент. След единодушното приемане на призива там, той бе одобрен и от всички 447 депутати, присъствали на извънредното заседание на долната камара на руския парламент. И след гласуването в парламента обаче последната дума при придзнаването на сепаратистките републики има Кремъл. Според експерти руският президент Дмитрий Медведв ще поиска вероятно провеждане на референдум по въпроса в двете грузински области, което ще забави решението.

По време на гласуването на декларацията в горната камара на руския парламент нейният председател Сергей Миронов заяви, че Русия е длъжна да подкрепи стремежа на народите на Южна Осетия и Абхазия към стабилност, мир и независимост. Той посочи освен това, че действията на грузинските военни могат да бъдат определени единствено като геноцид, който е щял да вземе още повече жертви сред мирните жители, ако в конфликта не се бяха намесили навреме руските сили. Подобни аргументи съдържа и становището на руската Дума, долната камара на парламента. Признаването на двете сепаратистки области за независими държави ще защити населението им от бъдещи заплахи и ще затвърди мира и стабилността в региона, се казва в съобщение на руската Дума.

Решението на руския парламент предизвика остра критика от страна Запада

Призивът за признаване незавасимостта на Южна Осетия и Абхазия бе окачествен от германското правителство като заплаха за териториалната цялост на Грузия и по този начин за сигурността в кавказкия регион. Правителственият говорител Томас Щег призова руското правителство и президента Медведев да отхвърлят решението на парламента. Канцлерката Ангела Меркел изрази надежда, че на извънредната среща на върха на ЕС, посветена на кавказкия конфликт, лидерите на страните-членки на Общноста ще заемат единна позиция по въпроса. Тази надежда изрази и заместник-председателят на парламентарната фракция на Християндемократическия Съюз Андреас Шокенхоф.

"Важното е ЕС да има единна позция по въпроса"

"Това би било силен отговор по отношение на Русия. Износът на петрол и природен газ е много по-важен за Москва, отколкото дълготрайният конфликт с ЕС", подчерта Шокенхоф.

Извънредната среща на ЕС, посветена на кавказкия конфликт, ще се проведе идната седмица по иницатива на френското председателство на Общността. Основната цел на форума е да се направи равносметка на руското изтегляне от Грузия, да се приемат мерки за подпомагането на Грузия и да се очертаят бъдещите отношения с Русия. Френският външен министър Бернар Кушнер заяви в тази връзка, че ЕС не предвижда налагане на санкции срещу Русия. По-разумно е да се намери политическо разрешение на конфликта, подчерта Кушнер.