От десетилетия насам основният принцип на китайската външна политика гласи: ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Това ще рече, че Китай запазва неутралитет в подобни конфликти, но и очаква същото от останалите държави - например от Русия. В случая с Крим този принцип става проблематичен, защото влиза в противоречие с един основен политически интерес на Китай: поддържането на добри отношения с Русия.

"Китайско-руските отношения изживяват в момента най-добрата си фаза", подчерта външният министър Ван И по време на сесията на Китайския народен конгрес през март. Двете страни се подкрепят взаимно, а президентите им са близки приятели. Освен това Китай има нужда от Русия - като съюзник срещу Запада.

Включително и по въпроса за кризата в Крим, в Китай има немалко гласове, които представят Запада като агресор. "Ръководеният от САЩ Запад не желае мирно развитие и се меси навсякъде, а това създава неспокойствие", заяви по германската телевизия Чен Синмин, експерт по проблемите на Източна Европа от Народния университет в Пекин. Според него Русия и Китай се нуждаят един от друг по стратегически причини - за да се противопоставят на западната доминация.

Как ли ще реагира Пекин?

"Усещането на Пекин, че е притиснат от Запада - и най-вече от САЩ, играе важна роля в китайската външна политика", смята и експетът по проблемите на Китай Свен Гарайс, политолог от университета в Мюнстер. "Китай вижда в лицето на Русия свой важен съюзник, на който може да се опре и от който се надява да получи подкрепа. И затова не може да си позволи да сочи с пръст Москва", казва Гарайс.

Пекин иска и занапред да се придържа към принципа на ненамеса във вътрешната политика на чужди държави. Нищо чудно тогава, че Китай се въздържа от официална позиция относно законосъобразността на референдума в Крим. Китайският заместник-външен министър Ли Баодун на два пъти дипломатично заобиколи въпроса, ограничавайки се до най-общи фрази - като например, че трябва да се търси политическо решение на конфликта и че е много важно да се избегне допълнителна ескалация на напрежението.

Наскоро обаче се случи нещо неочаквано. Когато малко преди референдума в Крим Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция за Украйна, Китай се въздържа от глас. Западни дипломати окачествиха това като "плесница" за Русия, тъй като обикновено Китай винаги се присъединява към руското решение. А люксембургският външен министър Жан Аселборн, който в момента председателства Съвета за сигурност, изрично похвали Китай за това, че се противопоставял на всякакви едностранни стъпки, целящи промяната на държавни граници.

Този пример ясно демонстрира дилемата на Китай, твърди Свен Гарайс. От една страна Пекин не иска да даде на руснаците пълна свобода на действие по отношение на Крим. В същото време обаче не желае да подкрепи резолюцията на Запада.

И още нещо: важни вътрешнополитически причини карат Пекин да не защитава прекалено отявлено плановете на Путин за анексиране на полуострова. Китай има сходни проблеми в Тибет, Хонгконг и Тайван. Ако Китай признае референдума за Крим, би било логично да допусне обявяване на независимост и на своя събствена територия. От тази гледна точка на китайците вероятно им прилошава при мисълта, че някой отвън може да предизвика отцепване на част от китайската територия по силата на референдум, организиран с помощта на военен натиск, казва Свен Гарайс.

Двама се карат - трети печели?

Докато на политическо равнище позицията на Китай е противоречива, в икономическо отношение страната би могла да извлече ползи от санкциите на Запада срещу Москва. "Оттук нататък Русия ще се отдръпва все повече от Европа, а печелевш от тази криза ще се окаже Китай", казва Екхард Кордес, председател на Източната Комисия на германската икономика.

Китай, който и сега е най-големият вносител на руски петрол, вероятно няма да е недоволен от подобно развитие. "Не вярвам обаче, че Китай ще допусне да се ръководи от краткосрочни конюнктурни съображения с цел да извлече някакви печалби от тях", смята политологът Свен Гарайс. Според него Пекин е заинтересован предимно от запазването на дългосрочна стабилност в региона.