Съвсем доскоро американската стратегия по отношение на Афганистан оставаше напълно неясна, включително и поради смяната на караула в Белия дом във Вашингтон. Москва, на свой ред, се опита да запълни този вакуум със собствени инициативи. На множество регионални конференции с участието на страни като Пакистан, Индия или Китай, Русия се представяше като посредник в търсенето на мир. Руснаците сега правят опит да обвържат талибаните в преговорите за мир. Същото се опитваха преди и САЩ, но не постигнаха никакъв успех.

В замяна на евентуален ангажимент на талибаните в мирния процес, Москва е готова да поиска разхлабване на международните санкции срещу онези талибани, които покажат готовност за сътрудничество.

Тревогите на Вашингтон

Американците, разбира се, са изпълнени с подозрение относно плановете на Русия за Афганистан. Особено руските оръжейни доставки за талибаните предизвикват недоволство във Вашингтон. По време на изненадващо посещение в Кабул в края на април, американският министър на отбраната Матис изрази „дълбока загриженост” относно съобщенията, че Русия снабдявала талибаните в провинциите Хелманд, Кандахар и Урусган с автомати и други леки оръжия. Руският външен министър Сергей Лавров заяви в отговор, че американските твърдения са безпочвени.

Има ли всъщност нещо вярно в съобщението, че руснаците доставят на талибаните оръжия? Според експерта на Пентагона Сет Джоунс, който е директор на Центъра по въпросите на политиката за сигурност и отбраната към RAND Corporation, твърденията на високопоставени правителствени представители по принцип се проверяват от тайните служби за достоверност, като за целта се проучват всички релевантни източници.

Предимно малокалибрено оръжие?

От друга страна експертът предупреждава, че не е редно прекалено прибързано да се обвинява Русия като значителен доставчик на оръжия за талибаните. Той казва: „Талибаните получават оръжия от редица различни източници - както държавни,така и частни. В този контекст може да се предположи, че руската подкрепа за талибаните навярно е твърде ограничена по обхват”. Джоунс добавя, че той лично би бил много изненадан, ако се окаже, че руските доставки, в случай, че наистина ги е имало, са обхващали нещо повече от малокалибрени оръжия. Той припомня, че и руснаците са си вкарвали фатални автоголове с доставките на ракети земя-въздух, които после са се обръщали срещу самите тях. "Мисля, че всеки потенциален доставчик на оръжия за талибаните навярно твърде добре обмисля качеството и количеството на своите доставки", добавя Сет Джоунс. 

Според американския експерт, един от мотивите за засиления руски ангажимент в Афганистан е грижата за сигурността по южния фланг на Русия: „В Москва много внимателно ще наблюдават какво военно присъствие имат американците в Афганистан и ще отчитат как това присъствие се отразява на дейността на терористичните групировки в Афганистан и на стабилността на юг от Русия”.

Тревогите на Москва

Действията на терористите от т.нар. „Ислямска държава” (ИД) в Афганистан от 2014 г. насам породиха сериозни опасения в Москва, че терористичната зараза от юг би могла да се прехвърли и на територията на самата Русия. Успехите на талибаните при прочистването на Южен Афганистан от бойци на ИД карат Москва да гледа на талибаните като на свои потенциални съюзници. Сет Джоунс пояснява:

"Талибаните разшириха своето влияние и в редица отдалечени области на страната. Русия навярно смята, че в дългосрочен план за нея може да се окаже изгодно да си сътрудничи с талибаните, особено ако САЩ, НАТО и афганистанското правителство се провалят в опитите си да стабилизират страната”.

Засега Москва се опитва да играе ролята на честен посредник, но не винаги успява да убеди Кабул в безкористните си намерения. „Голяма грешка е да се опитваш да разграничаваш „добри” от „лоши” терористи”, заяви наскоро един близък съветник на афганистанския президент Гани при посещение във Вашингтон.