Регионът на бойните действия е отдалечен на повече от 200 километра, но въпреки всичко войната се усеща и на това място. Шосето към Харков се е превърнало в транспортна артерия за военни доставки. Непрекъснато минават тежкотоварни камиони с оръдия или конвои с танкове, които се отправят на изток. А в град Славянск си личат и последиците от войната. Един взривен мост напомня за ожесточените боеве, водени на това място. В началото на септември 2014 Украйна подписа първото споразумение от Минск за прекратяване на огъня със сепаратистите от Луганск и Донецк. Примирието трая само няколко седмици, но появилата се тогава разделителна линия си остава и до днес.

Недоверие към Киев

Тази разделителна линия преминава през области, населени с много етнически руснаци - те съставляват над едно трета от общото население по тези места. Как живеят онези от тях, които живеят в контролираните от Киев региони? Търсенето на отговор неизбежно води към Северодонецк.

През септември 2014 година индустриалният град с население от 130 000 души стана временна столица на контролирания от Киев регион около Луганск. Северодонецк е създаден през 1950-те години, когато Съветският съюз изгражда там огромна химическата индустрия. Вентилационните инсталации и комините на химическия завод "Азот" определят облика на града. Това е най-голямото предприятие в Северодонецк, което преди войната произвеждаше торове за селското стопанство. Сега заводът не работи.

Северодонецк си извоюва името на бастион на сепаратистите в най-новата украинска история. По време на прозападната "Оранжева революция" в края на 2004 година, там се проведе конгрес на проруски политици от Източна и Южна Украйна, които заплашиха Киев с отцепване. Десет години по-късно градът се числеше към т.нар. „Луганска народна република”, но сепаратистите напуснаха града пред настъпващата украинска армия. Големи сражения така и нямаше.

Оттогава насам над града се веят украинските знамена, но нагласите сред хората не са толкова еднозначни. Мнозина нямат доверие на новото украинско правителство или се чувстват пренебрегнати от Киев. Една възрастна жена, дошла по съветско време в Северодонецк, разказва с гняв как през 2014-та украинските войници насочили оръжията се срещу нея. Според нея, Киев е виновен за конфликта, а не Москва. Местен политик смята, че много хора тук мислят като тази жена. Над половината от жителите имат проруски настроения. Партията "Опозиционен блок", възникнала след разпадането на проруската "Партия на регионите" редовно печели най-много гласове на различни местни избори.

Наистина ли са застрашени руснаците в Източна Украйна, както често твърдят в Москва? Дали не се опитват да ги претопяват етнически? Изглежда точно обратното е факт. По-скоро украинският език се нуждае от закрила. По улиците на Северодонецк се чува само руска реч. В осем от общо 21 училища преподаването се извършва само на руски език. "Имаше предложения за създаването на класове с преподаване на украински, но инициативата се провали поради слабия интерес на родителите", казва директорката на едно от училищата в града Наталия Фоменко.

Музиката като културен мост

В известното музикално училище, носещо името на Сергей Прокофиев, руската култура се усеща навсякъде. По стените висят портрети на руски и съветски композитори и изпълнители, редом с украинските. Заместник-директорката на училището Наталия Юрченко уверява, че на почит са и двата езика. Повечето преподаватели обаче предпочитат руския език. Само уроците по някои типично украински народни инструменти, са водят на украински. "Трудно може да се каже, коя култура ни е по-близка", казва Олга Булекова, която преподава история и философия на украински.

По отношение на Русия и войната в Източна Украйна двете учителки не са съвсем сигурни в позициите си. Агресор ли е Русия? "Трудно мога да кажа", казва Юрченко. А Олга Булекова твърди, че музикалното училище било "аполитичен остров", който отказвал да допусне войната до себе си. "Човек идва тук, поема си дълбоко въздух и забравя ежедневието. Спомням си, че навън имаше канонада, а ние провеждахме държавни изпити", споделя Олга Булекова. И училището също печели от това. "Никога досега не сме давали толкова много концерти за гражданите, както през последните две години. И всички билети се разпродават без остатък", заключава тя.