Преди две години на една технологична конференция заместник-министърът на съобщенията и комуникациите на Руската федерация Алексей Волин заяви, че държавата може да приложи и още по-крути мерки за регулирането на интернет. Той изложи следните аргументи: мнозинството руснаци смята, че регулацията в Русия е недостатъчна и открай време настоява за по-активна роля на държавата в това отношение. А ако попитаме населението дали интернет е нещо добро, то няма да отговори положително. Така излиза, че държавата е "единственият европеец", заключи Волин.

Ето защо аз изобщо не се учудих от резултатите от допитване, според което руснаците искат цензура в интернет. А някои дори биха се съгласили интернет да бъде спрян, ако възникне такава нужда.

Верен отговор - печелиш награда!

По принцип анкетите изобщо не ме учудват. Като оставим настрана методиката и коректното им провеждане, изглежда, че много хора в Русия отдавна са свикнали да казват на властите това, което те искат да чуят от тях. А отговорите на въпросите в анкетите могат да имат, но могат и да нямат никакво отношение към това, което те всъщност мислят.

Попитайте например колко души искат да влязат в армията, или още по-добре, да защитават родината и пребройте после хората в сборния пункт. Задайте нетактичния въпрос, кой иска да получи американска зелена карта и вижте колко души биха се възползвали от тази възможност, ако наистина започнат да раздават зелени карти.

Ако властта иска да се усеща като "единственият европеец" на фона на диво и недодялано население, моля! Нямам нищо против. Още от времето на Съветския съюз дресираното население разчита на награда за правилния отговор. Тогава това е била възможност то да оцелее, а в други случаи - да получи хляб и зрелища. За известно време изглеждаше, че нещата са се променили. Но както става ясно сега, тази илюзия възникна в голяма степен от това, че предаността нямаше с какво да бъда награждавана. Всичко отиваше за първоначалното натрупване на капитала.

Порното - хляб наш насущний

В интернет възникна собствен модел на обществения договор с властта - свобода на съдържанието в замяна на информационна цензура. Ще рече: не ни пречете да постваме, слушаме и гледаме каквото си искаме, а ние няма да пречим на вашата политика в интернет. Съгласно анкетите, руснаците искат властите да цензурират чуждестранните средства за масова информация и другите чужди източници (съответно 45 и 38 процента). Но не желаят цензура върху порнографията - само 15 процента подкрепят такава мярка. Какво им е толкова хубавото на сайтовете на чуждите медии? Пълна скука. И кому е нужна тя? Онези, които по времето на Съветския съюз са слушали заглушавани радиостанции, и сега ще му намерят цаката. А виж, порното е хляб наш насущний, извинете!

70 процента от руснаците се отнасят отрицателно към видеосъдържания, защитени с авторски права. Тоест, руснаците нямат нищо против видеото, а само към неговите авторски права. При това 59 процента от анкетираните смятат, че държавата е длъжна да цензурира такива материали. Как иначе да разбираме това освен като надежда, че отнякъде ще долети един вълшебник със син хеликоптер и ще започне да прожектира безплатно кино? Или казано иначе - руснаците са на страната на тези, които им го показват безплатно.

А какво да правим ние? Да не възразяваме, че блоговете ще бъдат регулирани както средствата за масова информация и остро да осъждаме критичните информации за държавната администрация? Нека при вашите уж скромни доходи си останат за вас, по дяволите, скъпите ви часовници, самолети, гардероби с шуби и дворците, в които живеете! Така и така никой няма да ни ги отстъпи на нас.

Без интернет, но с Firechat

Впрочем аз не бих се осланял на тази народна лоялност. Първо - защото тя е твърде измамна. И второ - защото дори и най-мащабните протести винаги тръгват от абсолютното, но активно малцинство. Дори и онези 48 процента от руснаците, които биха приели тоталното блокиране на интернет в случай на заплаха за националната сигурност, не означават абсолютно нищо.

Да, за опозицията интернет е най-важното средство за информация и комуникация. Но по принцип само дотгава, докато тя остава в рамките на закона. Например, когато използва мрежата за предизборни цели. Къде другаде опозицията да агитира, след като не я допускат до медиите?

Пълното блокиране на интернет, както показа опитът от Египет, не води до желания резултат. На активните опозиционери не им остава нищо друго, освен да станат от компютрите и да излязат на улицата. А техническите възможности за комуникация стават все повече. Ако няма интернет, ще има Firechat. За това приложение за бързи съобщения изобщо няма нужда от интернет. И на мен ми се струва, че "последните европейци" отлично съзнават това.

*Александър Плющев е журналист, интернет-експерт, популярен блогър и водещ в радио "Ехото на Москва"