Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" (ИТН) имаше много причини да излезе от коалицията и само си търсеше повод. Електоралният ѝ рейтинг се е втурнал към бариерата за влизане в парламента. Милиардите за пътища, за които са поели ангажимент, ги няма. Любомир Каримански не стана шеф на БНБ, а Ива Митева - на парламента, което ги зареди с огромна реваншистка злоба да саботират де що може в коалицията. Провалиха се с кандидатурата си за СЕМ и с мечтите да овладеят БНТ. Пропускаха експерти и политически коалиционни съвети. И накрая извадиха полуистини като оправдание за оттеглянето си от коалицията.

Полуистините

Едната е за т.нар. "предателство" за Северна Македония - че премиерът обещал на Запада да вдигне ветото за начало на преговорите за еврочленство на Скопие, а съветничката му Весела Чернева била втори външен министър редом с Теодора Генчовска. Да, Кирил Петков имаше огромна амбиция - и вероятно обещания - България да вдигне ветото, но така или иначе нищо не е направил извън решенията на парламента и коалицията. А посоката на външната политика, както и всяка по другите министерски ресори, задава министър-председателят, не министърът.

Второто обвинение беше за милиарди бюджетни левове. Едните, 9 милиарда, кабинетът бил прахосал през декември - тоест, в самото начало на правителството. Елементарното питане е защо ИТН са чакали шест месеца. Както и защо не са разбрали за какво отиват тези пари - за енергийни компенсации за бизнеса и домакинствата, за Ковид добавки, за стимули за ваксинация, за общини и пр. Депутатът им Каримански е шеф на парламентарната бюджетна комисия и от самото начало трябваше да е пределно наясно къде колко отива. Другите пари, за пътища, бяха доста проблемни заради кухите фирми на ГЕРБ, с които авансово бе източен  огромен ресурс и част от които все пак бяха платени. Но другите коалиционни партньори не са съгласни сега да се дадат нови 3,5 млрд. за пътища - каквото и да е обещавал Асен Василев на Гроздан Караджов.

Накрая да споменем и начина, по който партийният лидер, четейки аутокюто си на видеозапис, "изтегля" министрите си - това бе капакът на необоснованото политическо поведение. Не висш партиен орган, както е при нормалните партии, решава за напускането на коалицията - Слави Трифонов сам решава и огласява. Той много обича да "овластява" суверена, но еднолично държи суверенитета над политическата воля на избирателите на ИТН. Дано поне сега разберат каква неимоверно по-голяма щета щяхме да понесем, ако формацията му бе успяла да състави правителство в предишния парламент.

Накъде се е запътила България

Ива Митева публично потвърди истинността на отдавнашните слухове в парламента, че ИТН всъщност не иска избори, а да състави кабинет с третия мандат. Това обаче означава не само да се коалира с ГЕРБ и ДПС, но и да разчита на гласове от "Възраждане" за парламентарно мнозинство.

Разбира се, за разпадането на сегашното управление, доминирано от импровизации, неконструктивност и неефективност, вина има не само ИТН. Остава да се види колко още може да продължи то в осакатения си вид на тройна коалиция - дали само до приемане на актуализацията на бюджета или още месеци след това. Перспективата коалицията да се попълни с необходимите ѝ 12 депутати до достигане на парламентарно мнозинство чрез разцепване на две на групата на ИТН изглежда твърде пожелателна. При всички положения обаче парламентът ще премине в режим на истерично оцеляване. От партизански саботаж ИТН скочи на яростна война срещу ПП, а управлението ще зависи от политико-процедурни животоподдържащи системи.

Още с гласуването на оставките на министрите може да настъпи хаос: те да бъдат освободени, но нови да не бъдат избрани поради липса на мнозинство - и така да останат министри в оставка, които блокират министерствата, отказвайки да подписват документи.

Промяната приключва. Нова едва ли ще има.

Каквито и варианти за оцеляване да се реализират - кабинет на малцинството на сегашната, вече тройна, коалиция, кабинет с мандат на ИТН, някакви варианти на програмен кабинет с фиксиран времеви хоризонт и с чийто и да е мандат или директни нови избори - това ще е управление заради самото управление. Неговият единствен смисъл би бил да не се хвърля страната в безвластие в условията на инфлация и война в Украйна, а също и да не се даде шанс на "Възраждане" да спечели най-много от кризата. Колкото реформи се случиха и недослучиха за половин година досега - толкова. Ако нещо оттук нататък се промъкне като управленско подобрение, ще е с ограничен обхват и постигнато с героични усилия или по случайност.

Препъването на решителната антикорупционна промяна и неизяснените публично зависимости, които имат заслуга за това, ще възпроизведат почти същата политическа среда на следващите избори. И евентуално наесен не просто отново ще отидем пред урните за трети извънреден път за малко повече от година, а най-вероятно ще получим същата невъзможност за стабилно управление, но с още по-малък потенциал за политическа посока. За почтеност и професионализъм изобщо няма да има смисъл да питаме - това ще са прекалени екстри. Така ще е, докато не излезем от матрицата да сеем експерименти и жънем разочарования.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.