Кронщатската крепост, разположена на остров Котлин във Финския залив на Балтийско море край Петроград (Санкт Петербург), по време на залеза на царизма в Русия е известна като гнездо на революционни пориви и политически радикализъм.

Кронщатските матроси играят ключова роля при завземането на властта от болшевиките през 1917 година, а в последвалата Гражданска война се бият на първа линия срещу белогвардейците. Гарнизонът в Кронщат е много важен за властта - както стратегически, така и идеологически.

Масово недоволство от произвола

Но след победата в Гражданската война сред тях бързо се надига недоволство от диктатурата на болшевиките. В цялата страна избуяват безстопанствеността, произволът и гладът. Болшевиките брутално експлоатират селяните, а много от моряците в Кронщат са именно от селски произход. През февруари 1921 матросите от Кронщат се солидаризират със стачкуващите работници в близкия Петроград. Нещо повече - те поставят под въпрос самата власт на болшевиките.

На 28 февруари 1921 година на бойния кораб „Петропавловск“ се приема декларация с 15 искания, най-важното от които гласи: „Сегашните съвети не представляват волята на работниците и селяните, тъй че ние настояваме за незабавното провеждане на нови избори, при които работниците и селяните да имат свобода на агитацията. Ние изискваме свобода на словото и печата за всички работници, селяни, анархистични и леви социалистически партии“.

Настоявайки за нови избори, моряците от Кронщат издигат стария лозунг на болшевиките от 1917 година „Цялата власт на Съветите!“. Това засяга болшевиките особено болезнено и те реагират незабавно. Партийното ръководство изпраща свои емисари в Кронщат, които да осуетят изборите за нов Съвет на работниците и войниците. Тези емисари обаче се държат крайно заплашително, редом с което се появява и слухът, че към крепостта са са отправили военни части - всичко това нажежава опозиционните настроения сред моряците. На 2 март 1921 се провежда събрание с 300 делегати, представляващи всички кораби и фабрики, което решава да вкара в ареста пратениците на болшевиките и избира петчленен Временен революционен комитет.

Кронщатските бунтовници първоначално са опиянени от надеждата, че заедно с тях ще се надигне цялата страна. Всъщност обаче правителството вече е потушило стачките в Петроград и в Москва. На 8 март 1921 година в Москва се открива конгресът на комунистическата партия, на който Ленин заявява, че въстанието на моряците е заговор на реакционери от средите на чуждестранните агенти. Преди това той вече е наредил на военния комисар Лев Троцки бързо да потуши въстанието още докато устието на река Нева е заледено и моряците нямат зад гърба си морето като убежище.

След тежки сражения болшевиките превземат Кронщат на 18 март. Веднага са разстреляни стотици пленници, а хиляди са изпратени по личното нареждане на Ленин в печално известните беломорски наказателни лагери, където една част от тях са оковани и удавени по най-садистичен начин. 8000 бунтовници успяват да избягат от Кронщат и през заледения залив да се доберат до Финландия. По-късно мнозина от тях се подлъгват по обещанията на болшевиките за амнистия и се завръщат в страната, където веднага ги вкарват в лагери.

Брутални репресии

На въстанието в Кронщат болшевиките отговарят не само с коварство и насилие. На партийния конгрес Ленин излиза дори с доза самокритика: „Знаем, че единствено разбирателството ни със селячеството може да спаси революцията в Русия. Това, което беше досега, повече не може да се търпи.“

Така се стига до тъй наречената „Нова икономическа политика“ - или НЕП. Но завръщането към пазарно-стопанските механизми в селското стопанство и в търговията не върви ръка за ръка с политическа либерализация.

Тъкмо обратното. Репресиите срещу опозиционните групи се засилват, а вътре в самата комунистическа партия се забранява образуването на каквито и да било фракции. След потушаването на въстанието на кронщатските матроси ще минат цели 70 години, преди руснаците да отхвърлят властовия монопол на комунистическите вождове.