Коментар на Татяна Ваксберг:

Новината дойде от „царския“ сайт и беше подхваната от новинарските агенции. Никой нямаше да й обърне внимание, ако не бяха два впечатляващи елемента. Първият е, че бивш премиер заема категорична позиция по най-чувствителния за България въпрос, в който правителството се е оплело като ясно какво. А вторият е, че заемането на политическа позиция изобщо не е присъщо на бившия премиер.

Знаете ли колко е часът?

Преди 11 години Сакскобургготски се прочу не просто с пестеливите си думи, но и с отказа си да формулира политика. Той просто съобщи, че щял да смени политическата система, но никога не каза какво предлага в замяна. Поне година той управляваше без да отговори дори и на най-семплия въпрос: каква е политическата му ориентация. Това, че НДСВ е „дясноцентристка партия“ е лозунг, издигнат от негови съпартийци, а не от него, и то доста по-късно - когато политическата система беше наистина пометена, а на нейно място дойде днешното неназовимо състояние.

Царят не е говорил почти никога и почти нищо не е казвал - това е може би най-отличителният му белег. Веднъж журналистът Найо Тицин даже го беше питал дали знае колко е часът, но този семпъл въпрос така и не намери отговор.

Когато толкова мълчалив човек изведнъж проговори, този говор може да има оглушителен ефект. Но когато, освен всичко друго, той заеме и позиция по спорен въпрос, тази позиция придобива двойна тежест и изисква особено внимание. Как така политик, който години наред избягва да отговори и на най-простите въпроси, изведнъж се произнася така радикално по най-чувствителната за страната тема?

Сайтът на Сакскобургготски подсилва тези реторични въпроси с конкретни данни: от средата на септември 2011-та до средата на септември 2012-та там са публикувани 67 новини, които са свързани предимно със светския живот на царя. В тях пише, че той е открил изложба, присъствал е на премиера, организирал е бал, отишъл е на църква, изслушал е лекция. Цитирани са и две изявления от политическо естество: баналното дистанцирано твърдение, че активното участие в изборите заздравява демокрацията и извънредното със своята категоричност твърдение, че строителството на АЕЦ Белене е „практично и далновидно“, а освен това осигурява и „енергийна независимост“ на България.

По пътя на Шрьодер?

Страните от ЕС се отнасят с подчертан интерес към позициите, които заемат бивши и настоящи политици по отношение на енергийните проекти. Все пак настъплението на руския газ в Европа беше свързано и с германския канцлер Герхард Шрьодер, който беше горещ привърженик на строежа на „Северен поток“, а след като слезе от политическата сцена, изненадващо зае висок пост в същия този проект. И макар да не е ясно дали Сакскобургготски следва точно пътя на Шрьодер, активната му позиция по енергийния проект „Белене“ заслужава ако не друго, то поне повишен интерес.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел