“Майсторът на магическия реализъм”, както го наричат критиците, представи в Германия последната си книга: “Шалимар, глупецът”. В нея става дума за тероризма и за това, че любовта и омразата не са всъщност толкова противоположни. 58-годишният Салман Рушди, който произхожда от заможно мюсюлманско семейство от Бомбай, представя с този роман за разрушенията в Кашмир първата си книга от девет години насам. В Индия тя три месеца наред е на трето място в списъка на бестселърите.

Подобни неща лесно се забравят, но сегашният конфликт между ислямската и западната култура започва през 1989 г. с един писател и неговата книга: “Сатанински строфи”. Рушди, който живее понастоящем в Ню Йорк, разказва, че за фатвата на 14. февруари всяка година получава писма от фанатични иранци, напомнящи му, че смъртната му присъда е неотменима. Разбираемо е, че темата за религиозния екстремизъм, продължава да го занимава.

“Според мен, казва Рушди, религиозният екстремизъм е бедствието на нашето време. В някои региони на света религията е тясно свързана с въпроса за идентичността. Макар че това е противоречие в определението. Защото ако религията е нещо, което се наследява от семейството или народа, от който произхождаш, то тя е социален фактор. Вярата става конвенция, социално споразумение, свързано с историческото развитие. Човекът трудно може да превъзмогне историята.”

“Шалимер, глупецът”, новият роман на Рушди е история за един от кълновете на модерния тероризъм, конфликтът в Кашмир. От 17 години в Хималайския регион се води опустошителна гражданска война, населението е смазано от конфликтите на пакистански военни части, джихадисти и индийската армия. От 1947 г. насам Пакистан и Индия са водили помежду си три войни, две от тях за разделения Кашмир. Преди две години двете ядрени сили започнаха мирни преговори, но по отношение на оспорвания въпрос за Кашмир все още не е постигнат напредък.

Според френския философ Бернар-Анри Леви фокусът на радикалния ислямизъм ще се измести след време от арабските страни към Азия и Кашмир ще се превърне в нещо като нова Палестина. Салман Рушди също предупреди в неотдавнашно интервю, че ако Мушараф бъде свален от власт, талибаните ще сложат ръка върху ядреното оръжие. За романа си “Шалимар, глупецът” Рушди е правил проучвания както в Индия, така и в Пакистан.

“Мисля, казва той, че това е най-тъжната книга, която някога съм писал. Особено що се отнася до перспективите. Съвместното съществуване на културите е необратимо разрушено. Просто защото индусите е трябвало да напуснат страната, за да не бъдат избити. 350 хиляди души са напуснали родината, домовете, земите си. Ако се завърнат, никой няма да им върне собствеността. Те няма да се завърнат, както и евреите не се завърнаха в Германия.“

Ислямските терористи, които според Рушди систематично се обучават на територията на пакистански Кашмир, действат, ръководени от чувство за обезчестена мъжественост – както и Шалимар, главният герой в романа на Рушди. Писателят представя също своеволието на индийската армия, според която мюсюлманското мнозинство в Кашмир сипматизира на врага. Срещу мюсюлманското население се прилагат мъчения, систематични изнасилвания, арести без съд и присъда, убийства. Рушди обвинява индийските военни в сериозни престъпления.

“Струва ми се, казва той, че в Индия нямаше отрицателни реакции към книгата ми, защото хората знаят, че нещата стоят точно така, както съм ги описал. Мога да го докажа.”

От друга страна, писателят изпитва уважение към индийската армия, която за разлика от пакистанската никога не се е намесвала в политиката. Положително според Рушди е и това, че Индия успява да се развие като функционираща мулти-религиозна държавна общност. “Индия е отговорът, казва той, възможният отговор.”