Изумително нелепо прозвуча изявлението на председателя на комисията по бюджет и финанси Румен Овчаров, че още до края на този парламент можело да се направи действащо законодателство за противодействие срещу сивата икономика.

Казано иначе, щом законодателните мерки тепърва има да се бистрят, за пракически действия и дума не може да става. Любимата дъвка на редица управляващи - за сивата икономика и противодействието срещу нея - отново ще се разтяга до изнемога по конференции, заседания и форуми, без от това да последва нищо на практика.

Никой не смее да размърда блатото

Българската държава изобщо не е наясно относно фактическите доходи на населението, защото и сама не желае да ги узнае. Забележимите артефакти на неясния финансов произход - дворци, палати, сараи, яхти и други возила - са твърде импозантни, че да не направят впечатление дори на чужденци от по-богати държави.

Единствено когато ЕС за пореден път притисне София да се гони сивата икономика и недоказаните доходи, изведнъж се сменя тона за два-три дни. Появяват се гръмки анонси как ще се проучва произходът на всяка яхта, кола и къща, как ще се проучват роднини до десето коляно и вече ще има ред и справедливост, но после всичко отново утихва, а палатите и яхтите стават все повече и повече.

Факт е, че нито едно правителство от началото на прехода до сега не посмя да размърда блатото. Подобни смелчаци не се намериха и сред сегашните управляващи. Сивата икономика отдавна е нокаутирала държавата, която не смее да си развали отношенията с избирателите. Пък и на какво да се научат тези избиратели от хората, които би трябвало да им служат за пример?

Едно време депутатката Юлия Берберян не беше разбрала, че в България се подават данъчни декларации. Недочули - недоразбрали има и в днешния парламент, както и по други възлови места на държавната йерархия.

Пълен фалит на властта пред сивия сектор

Още от началото на мандата на настоящото правителство имаше закани, че ще се спрат кражбите на ДДС, че ще се затегнат мерките срещу прането на пари и куфарната търговия, но всичко това си останаха само точки от правителствената програма. Връзката им с действителността е твърде отдалечена, защото кешовите разплащания са си все така на мода, финансова полиция няма, а връзката между митници и данъчен надзор явно е доста хлабава. Намалените ставки на корпоративния данък от 15 на 10% също не изсветлиха икономиката, защото тази мярка, без наличие на контрол, не е достатъчна.

Така сивата икономика си процъфтява, засилена допълнително от сегашната криза. Признанието на вицепремиерката Плугчиева, че европейските фондове и програми са основно средство за борба срещу сивата икономика доказва пълния фалит на държавната власт пред сивия сектор. Единствената надежда явно си остава външният натиск за контрол и прозрачност.