Съставен от две части, всяка от които съдържа съответно 55 и 358 члена, Лисабонският договор е сложна материя, дори за професионални юристи. Ако погледнем и прикачените към него протоколи, на брой 37, юридическата мъгла става още по-непрогледна. Все пак, едно от нещата, които са дефинирани сравнително ясно, е институционната структура на Европейския съюз.

Кое е новото?

Договорът от Лисабон издига за първи път в ранг на органи две отдавна съществуващи институции: Европейския съвет и Европейската централна банка. Що се отнася до Европейския съвет, новото е, че той се оглавява от председател, определян за срок от две години и половина. Същевременно се запазва ротационното председателство по страни в Съвета на министрите. И ако България няма шанс скоро да излъчи един от наследниците на Херман ван Ромпуй, то поне е сигурно, че ще поеме председателството на Общността през 2018 година.

Лисабонският договор създава и поста на един вид „външен министър“ на Европейския съюз, зает вече от британската баронеса Катрин Аштън. Официалното название „висш представител по въпросите на външната политика и сигурността“ поразително прилича на поста, заеман досега от Хавиер Солана. Новото е, че тази институция сега става свързващо звено между два важни органа: Аштън ще оглавява Съвета, когато заседават външните министри, и същевременно ще бъде вицепрезидент на Европейската комисия.

Какво се променя в "старите" органи?

Според договора от Лисабон броят на депутатите в Европейския парламент, заедно с президента, не би следвало да надхвърля 751. По-сложно стои въпроса с броя на членовете на Комисията. Съгласно договора до 31 октомври 2014 г. всяка страна ще има свой комисар. След тази дата броят на комисарите ще бъде равен на 2/3 от броя на страните-членки, т.е 1/3 от страните няма да изпращат свой представител в Комисията.

Според теорията това не проблем, защото Комисията по дефиниция е наднационален орган, но на практика спорът кой пръв да се откаже от комисар е вече програмиран. Намерението при ротацията на комисарите да бъдат съблюдавани демографски и географски фактори бледнее на фона на амбициите на националните политици.

Ако изключим изброените промени, като цяло Лисабонският договор запазва старата институционна структура. И ако приемем, че тя съществува в сегашния си вид, за да предотврати класическото разделение на властите, познато ни още от Лок и Монтескьо, то в новия договор няма нищо ново.