ДВ: Вие ще бъдете водещ на откриването и на гала-събитието по връчването на наградите на юбилейното издание на големия филмов фестивал Берлинале между 20 февруари и 1 март догодина. На сайта на фестивала се казва, цитирам по памет, че са Ви избрали, защото сте майстор на езика и на интерпретацията и човек с личен чар. Това са големи комплименти, особено като се има предвид, че преди около 30 години дойдохте в Германия без да знаете нито дума немски. Чувствате ли се днес майстор на немския език?

Самуел Финци: Майстор? Не мога да кажа, че съм майстор. Чувствам се, как да кажа, у дома си. В немския се чувствам като вкъщи, удобно ми е, мога да работя с езика, мога да говоря прилично. Откакто съм дошъл в Германия, не съм спрял да работя - така се трупа опит, трупа се и самочувствие. 30 години не съм спрял - и нямам намерение да спирам. Помага ми и друго: че съм леко музикален.

ДВ: Като баща си…

Финци: Да, но главно като майка си. Майка ми е много музикален човек, даже повече от баща ми.

ДВ: В публикациите по повод решението да сте водещ на Берлинале се казва, че Вие сте един от най-търсените актьори в Германия - с роли в киното, в телевизията и на такива големи сцени като виенския Бургтеатър или Дойчес Театер в Берлин. А в български медии се появи огорчената констатация, че не Ви водят като български актьор. Вие самият какъв се чувствате?

Финци: С основание не ме водят като български актьор - защото аз не съм български актьор. Роден съм в България и съм израснал там, но по-голямата част от живота ми, както сам казахте, премина тук, в немскоезичния свят. Моята кариера като актьор се състоя тук, а не в България. Така че, ако трябва изобщо да се дават такива определения (които аз по принцип не обичам), ако трябва един актьор да се определя според националността си или според етническата си принадлежност, бих казал, че по-скоро съм немски актьор. Да, аз идвам от България, но гледам на себе си като на човек от Европа, като на европеец. Светът се развива по този начин. И аз смятам, че вместо да се ограничаваме в малки национални общности, по-добре е да се отваряме, да се събираме с хора от повече места, с различен произход. Така че бих се определил като европеец, макар това да звучи може би леко патетично, ако не и съмнително в контекста на сегашната пропаганда. Просто аз произхождам от този континент. 

ДВ: И все пак, в началото на много успешната Ви кариера откриваме поне двама български режисьори: Иван Станев и най-вече Димитър Гочев.

Финци: Точно така. За Митко Гочев мога да кажа, че е един български режисьор, но в същото време той е и европейско театрално явление. И в този смисъл не е само български режисьор. Работил е достатъчно дълго в България, работил е обаче много дълго и тук, в Германия.

ДВ: Можем ли да кажем, че и неговата, и Вашата родина всъщност е сцената?

Финци: Да, точно така можем да го кажем.

ДВ: Вие работите и с други български колеги - на сцената и в киното. Каква е разликата между това да си германски и да си български актьор?

Финци: На сцената не знам, защото в България съм играл само в едно представление и нямам този опит. На снимачната площадка е както навсякъде другаде: когато финансовите възможности са по-големи, всичко изглежда по един начин, когато са по-малки - по друг. Всички филми, в които съм участвал в България, съм ги правил винаги с желание и с удоволствие, като не съм се интересувал от нищо друго. Това е важното: когато един проект ме интересува, аз го правя, независимо от обстоятелствата.

ДВ: Ще го формулирам малко рисковано: българското общество има, тъй да се каже, „експортни продукти", към които проявява амбивалентно отношение. Става дума за хора като Кристо (Христо Явашев), Григор Димитров, но също и Самуел Финци. Как се чувствате в тази роля? И как си обяснявате това амбивалентно отношение на част от българите?

Финци: Амбивалентно в смисъл, че хората от една страна се гордеят, но от друга критикуват, така ли? Това може би е някакъв синдром на по-малката държава и на по-малочисления народ, да го наречем така. Че трябва да се гордее непрекъснато, че има нужда да се гордее. Аз се отнасям по-спокойно към тези неща. В момента нямам особено основание да се чувствам горд като българин, като наблюдавам политическото развитие в страната. Иначе се радвам да се срещам с хората, с близките и приятелите си, когато съм в България. А ако става дума за Кристо - той най-вече принадлежи на света, не принадлежи на една страна. Просто кариерата на определени хора се състоява не там, откъдето са тръгнали. В един друг мащаб това важи примерно и за един човек, тръгнал от някое малко селце, а после осъществил се в големия град. Той, разбира се, носи нещо от там, от първите години на своето израстване, но после се развива в съвсем други измерения. Не обичам да ме вкарват в определени рамки като националност, принадлежност…

ДВ: Не обичате териториалната детерминация?

Финци: Да, териториалната детерминация, много правилно. Просто не обичам да демонстрирам такива неща. Няма да ме видите да вея флаг - нито на едната, нито на другата страна.

*****

Вижте и това видео: