Тази евтина сапунка беше предложена на българската публика в края на миналата седмица. По класическия начин - първо на едни медии прожектираме първия епизод. После медиите започват да преписват една от друга, без много-много да се интересуват какво са им пробутали. И ако след това все още има зрители, които да не са разбрали дали Изабела е бременна, тогава идва ред и на втория епизод. Анонимни източници от МВР споделят, че били силно притеснени за сигурността на г-н Борисов. Повтаря се същият механизъм и публиката вече знае не само, че Изабела е бременна, но и от кого.

"Доган Великолепни поръчал Бойко Великолепни"

Подобно отношение към гражданите като към безмозъчна зрителска маса, за която случващото се в държавата е точно толкова интригуващо, колкото съдбата на героинята от сапунката, говори за две неща: първо, лицата на статуквото изобщо не са разбрали какво се случи през последния месец. И второ, отказват да разберат, че те са на шейната в тази игра. И колкото повече излишни движения правят, толкова повече ускоряват шейната надолу.

Премиерата на сериала „Калашник в Бояна“ съвпадна с края на първия сезон на историческата сага „Доган Великолепни поръчал Бойко Великолепни“. Разумът предполагаше три възможни изхода от тази случка: или Ахмед Доган е разследван за поръчителство на покушение срещу Бойко Борисов, или Бойко Борисов е подведен под отговорност за изнасяне на класифицирана информация, или пък е осъден да плати сериозна сума на Доган за думите си, ако са измислица. Но добрите сценаристи затова са добри, защото умеят да предложат на публиката най-невероятната развръзка. Дори когато вариантите изглеждат ясни.

„Този лист хартия представлява просто един лист хартия“, каза пред публиката главният прокурор Сотир Цацаров. Така хем Борисов е сит, хем Доган е цял. Практиката сочи, че колкото по-далеч от реалността е едно твърдение, толкова по-лесно хората могат да повярват в него. Нищо, че Цацаров повтори два пъти израза „ниска степен на достоверност”, и то цели три седмици след „новината“. Прокурорът дори не успя да се стърпи и се смя на глас, докато четеше собственото си обяснение по случая: „Планираният атентат е в договореност с Ахмед Доган, когото възнамеряват да поставят на мястото на Бойко Борисов... Сигналът е един лист хартия, изписан на принтер. На този лист хартия отгоре фигурират думите „Строго секретно“.”

Докато Борисов беше министър-председател, макар и в оставка, нямаше нужда от чак толкова драматични сюжети, за да попадне в медиите. Един халат и едно повишено кръвно налягане бяха достатъчни. Сега обаче прожекторите са насочени към новите и конкуренцията за вниманието на медиите става жестока, методите също. Скоро можем да очакваме и СМС-кампания за спасяването на доскорошния спасител.

Бомбата в нашата стая

Всичко това освен за забавление, служи и за равносметка. Хората, управлявали до онзи ден България, абсолютно нищо не са научили и не правят и най-малък опит да си извадят поуки от сполетялото ги. Доволната усмивка по лицето на Сергей Станишев показва, че това важи в пълна степен и за социалистите. Щедри обещания за държавна благодат и никакъв опит за критично отношение към собственото им управление допреди четири години. И от едната, и от другата страна не лъха здрав разум.

Резултатът от масовизиращата се неадекватност е лесно предвидим: Бойко Борисов ще мобилизира някаква група твърди привърженици, които продължават да гледат на него като на любимия и застрашен герой от сериала. Сергей Станишев пък ще мобилизира обичайното количество избиратели за БСП. Останалата част от публиката е отвратена и не иска изобщо да ги вижда. Част от хората се радикализират и са готови да последват този, който им предлага да взривим бомбата в стаята, пък после да му мислим. Социологическите изследвания вече показват, че Волен Сидеров трябва да почерпи.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел