Малко преди полувремето на своя петгодишен президентски мандат Саркози има причини да се отпусне и да понамали темпото, с което пришпорваше досега своите сънародници. И то въпреки че е изправен пред задачата да преведе Франция през една криза, която "не е отминала", и за която "не знаем кога ще отмине", както умно не спира да повтаря.

Завой наляво заради кризата

Въпреки кризата управляващата партия на Саркози се представи най-силно на европейските избори, докато опозицията понесе тежки загуби. Социалистите продължават да се борят със самите себе си. "Демократичното движение" на центриста Франсоа Байру изостана зад Зелените, което беше неприятен удар за президентските мечти на Байру. Единственият победител сред опозицията, зеленият Даниел Кон-Бендит, е същевременно единственият, на когото може да се вярва, че няма президентски амбиции.

Миналата седмица Саркози размести сравнително безшумно персонала в своя кабинет. Той отсервира Рашида Дати като министърка на правосъдието и спечели престижното име Фредерик Митеран като титуляр на министерството на културата. Макар племенникът на бившия президент да не клони към леви убеждения, назначението загатва откритост към определени среди, които се числят към антисаркозистите. Този ход подхожда на обрата, очертал се в политиката на Саркози най-късно с настъпването на световната криза, обрат, който изтъкна миналата седмица в речта си пред двете камари на Конгреса.

Саркози не се стреми повече да разделя, а да обединява или поне да кооптира. Президентът, който дойде на власт със заканата да смаже безхаберието и да сложи край на старите навици, същият този президент се изстъпва сега като стожер на държавата-покровителка.

Политика на кротката ръка

Саркози схваща кризата като събитие, което щяло да заостри съзнанието за неговия модел, тъй като "искането за справедливост, регулиране и покровителство ще се засили". Президентът, когото апострофираха навремето като "американец" и "неолиберал", се развива поне реторически като кейнсианец, който пропагандира политика на "кротката ръка". Той не трябваше да жертва убежденията си, тъй като, както уверява един източник: "Той няма такива."

Впрочем със своя поврат Саркози се нарежда в традицията на френските президенти. Те свършват почти винаги като лявоцентристки голисти, без значение откъде са тръгнали. Митеран стигна до тази точка, идвайки от ляво, Ширак - от дясно. Саркози започна вдясно, а сега се носи на ляво. По този начин той подготвя преизбирането си. Или оттеглянето си.