Борбата е преди всичко за гласовете на избирателите по периферията на политическия спектър. В крайното дясно са онези 18%, спечелени на първия тур от Марин льо Пен за "Националния фронт", от които гласове сега се нуждаят и двамата претенденти за президентския пост. По-голяма нужда от тях има обаче Никола Саркози, който между двата тура така и не успя да заличи преднината на социалиста Франсоа Оланд.

За да го победи, Саркози трябва да грабне 2/3 от гласовете на крайните националисти - една по-скоро невъзможна задача за президента-консерватор. Особено след като Марин льо Пен отказа подкрепа на Саркози и призова привържениците си да се въздържат на втория тур.

Въпреки това Саркози не се е предал и продължава да се надява на подкрепа от крайнодесните. Вярно, той изключва партньорство с "Националния фронт", но пък продължава да използва реторика, близка до десните екстремисти. Към тези предизборни похвати спада и постигнатата миналия месец договорка между вътрешните министри на Франция и Германия за промени в Шенгенското споразумение.

Впрочем Шенген бе една от основните теми в предизборната кампания на Никола Саркози. Ето как обяснява това Клер Демезме, която в Берлинската фондация за външна политика отговаря за отношенията с Франция: "Много французи се страхуват от глобализацията, от отворените граници. На този фон Саркози им изпраща посланието, че Европа означава повече защита за тях, и че Франция ще продължи да има глас в дебата за утрешна Европа".

Презареждане с Оланд?

Лошата новина за Саркози е, че за изборна победа над Оланд той се нуждае не само от гласовете на консервативния и крайнодесния политически лагер, но и от тези в центъра около Франсоа Байру, който обаче обяви, че ще гласува за Оланд. По последни данни на социологическия институт Ипсос, социалистическият кандидат Франсоа Оланд ще спечели втория тур с 53 процента от гласовете на избирателите срещу 47 на сто за сегашния президент Никола Саркози. Оланд губи един пункт в сравнение с резултатите от предишното проучване от 22 април, а Саркози - получава един пункт.

Мнозина международни наблюдатели се опасяват, че при победа на Оланд, френската позиция за изход от дълговата криза в Европа ще се промени радикално. Същевременно е повече от ясно, че той няма да тръгне да изпълнява едно към едно изборните си обещания, и най-вече това за нов фискален пакт: "Ново обсъждане на пакта, под който стоят подписите на 25 държави, не може да има", убедена е Клер Демезме.

Включително, защото германската канцлерка Меркел няма да позволи това, и защото Германия не е единствената, която е против предоговаряне на фискалния пакт. Единственото, на което може да се надява Оланд, е фискалният пакт да бъде допълнен с някакъв пакт за растеж. Това изглежда напълно реалистично. Преди това обаче Франсоа Оланд трябва да спечели тези избори.

Автор: Д. Гратвол, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова