Предполагаемото взривяване на водородна бомба в Северна Корея е много неприятен момент за САЩ. Защото една-единствена такава бомба може да унищожи цял Ню Йорк. А ако бъде взривена в атмосферата над Силициевата долина например, силните електромагнитни вълни могат да парализират изцяло централите на Епъл, Фейсбук и Гугъл.

Казано в прав текст: американската стратегия за възпиране на севернокорейската атомна програма чрез санкции претърпя пълен провал. Резолюция 1718 на ООН, приета от Съвета за сигурност още след първия ядрен опит на Пхенян, скоро ще навърши 11 години. И въпреки последвалите санкции севернокорейският режим успя да развие капацитета за нанасяне на пръв ядрен удар. САЩ не бяха подготвени за подобно развитие - реакциите им сега го показват съвсем недвусмислено.

САЩ нямат полезен ход

Доналд Тръмп може и да заплашва с американския ядрен потенциал. Но е пределно ясно, че нито конвенционалният военен удар, нито ядреното нападение са реалистичен вариант. Американските съюзници в региона - Южна Корея и Япония - никога няма да одобрят подобна мярка, защото те биха били първите жертви на евентуални ответни удари от страна на Северна Корея. А ако САЩ решат да засилят още повече санкциите и да изчакат да се усетят последиците от това затягане, това само би осигурило още време на Ким да усъвършенства своите ракети.

В ущърб на САЩ биха били и евентуални преговори. На тях Северна Корея ще се съгласи да подпише мирен договор, ако ѝ бъде гарантирано правото на съществуване и бъде постигнато споразумение за отменяне на санкциите. Но за разлика от преди, диктаторът в Пхенян настоява сега и за това: Северна Корея да бъде официално призната за ядрена държава. Неговите дипломати дават за пример Пакистан, който САЩ също признаха за ядрена сила. С други думи: Вашингтон ще трябва да плати доста висока цена, защото в такъв случай ще му се наложи да се откаже от искането си за свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров. Сигурно ще бъде възможно да се преговаря за ограничаване на севернокорейския ядрен арсенал, но нищо повече. А това ще бъде крайно неприемливо за Южна Корея и Япония.

Ролята на Москва и Пекин

Двойната роля, която играе Китай в този конфликт, също създава главоболия на Тръмп и неговата администрация. В усилията си те са силно зависими от подкрепата на Пекин при прилагането на наложените от ООН санкции. Но президентът Си Цзинпин преследва свои интереси. Първо, Пекин иска Северна Корея да си остане буферна държава. Поради което в никой случай няма да подкрепи налагането на петролно ембарго срещу Пхенян. И второ, китайците желаят да отслабят влиянието на САЩ в Източна Азия. Ядрената програма на Пхенян им е в този смисъл много полезна, тъй като внася разкол между САЩ и партньорите им в региона - Япония и Южна Корея.

Русия също не е неутрален играч. И не е много далеч от истината, че Путин използва Северна Корея като средство за унижение на САЩ. Във всеки случай бързите успехи на севернокорейската ракетна програма са много подозрителни, макар засега да няма доказателства за някаква руска помощ. Така или иначе променената ситуация превръща Русия във важен играч в този конфликт, а руската съпротива срещу санкциите се вписва идеално в тази картина.

Тръмп и лошите карти

Така че откъдето и да го погледнем - и независимо дали ще има преговори с Пхенян или не, САЩ изглеждат като големия губещ на Корейския полуостров. Буш и Обама очевидно не са изучавали Макиавели толкова интензивно, колкото Ким Чен-Ир и синът му Ким Чен-Ун. А с всеки свой туит срещу Северна Корея сегашният американски президент все повече изглежда като книжен тигър - просто защото в момента американците нямат печеливша опция в този конфликт.

Може би е време Вашингтон да се огледа за някой неутрален посредник. Например Швеция или Германия, които поддържат свои дипломатически представителства в Пхенян. Но предпоставка за подобна стъпка е прозрението, че поне засега Вашингтон държи по-лоши карти в този конфликт.

*****

Припомняме Ви и това видео: