Нахлуването в Ирак беше одобрено от Съвета за сигурност със задна дата. На 22 май 2003 година войските на САЩ и техните съюзници получиха статут на окупационни – с всички права и задължения, произтичащи от международното право. Вярно, че това не е равнозначно на мандат от ООН, но Вашингтон обича да представя нещата в такава светлина. Няколкократните продължения на валидността на тази резолюция САЩ също тълкуват като знак, че международната общност е съгласна с тяхното присъствие в Ирак.

Status quo

Последното продължение изтича на 31 декември тази година и никой не знае ще има ли ново. Защото първоначалните цели в Ирак са осъществени: диктаторът Саддам Хюсеин беше свален, проблемът с оръжията за масово поразяване също беше решен, макар да се оказа, че такива изобщо няма. Ето защо Вашингтон в момента се опитва да сключи с Ирак изрично споразумение за оставане на войските в страната. Засега обаче без успех.

САЩ и Ирак смятаха до 31 юли да изработят широко двустранно споразумение, уреждащо отношенията в политическата, икономическата и културната област, както и по мерките за сигурност. Тази договорка между президента на САЩ Джордж Буш и иракския премиер Нури ал Малики явно няма да се осъществи, защото двете страни спорят за детайлите. При това спорът протича не само между Багдад и Вашингтон, но и сред самите иракчани и в столицата на САЩ.

Различия във възгледите

В Конгреса във Вашингтон се обсъжда, например, въпросът каква ще е ролята на законодателите. Част от конгресмените смятат, че подобно двустранно споразумение има силата на международен договор, за какъвто е необходимо одобрението на Конгреса. Според други обаче президентът Буш имал право да сключи подобно споразумение за бъдещето на окупационните войски и без одобрението на Конгреса. В Ирак също се чуват критики, че тамошният парламент не участва в подготовката на споразумението. В страната наближават избори, така че правителството на Малики се намира под нарастващ вътрешнополитически натиск да очертае перспективата за изтеглянето на войските на САЩ. А това може да стане именно със споразумение.

Сегашното иракско ръководство не иска твърда дата за изтеглянето, защото се страхува от евентуална ескалация на насилието. Но в досегашния диалог със САЩ все още изобщо не е ставало дума за каквото и да било изтегляне. Тъкмо обратното: множат се сигналите, че Вашингтон възнамерява трайно да бетонира присъствието си в Ирак. Например – изграждането на новото посолство на САЩ в Багдад, което ще бъде хем най-голямото американско посолство в света, хем ще струва милиарди заради супермерките за сигурност, независимо че е в Зелената зона, най-подсигурения квартал на Багдад. Или пък изграждането на десетки военни бази на САЩ в страната.

Спорни въпроси

Друг спорен момент в преговорите бяха задачите, функциите и правата на американските войски в Ирак занапред. В момента за тях важат единствено законите на САЩ, при това с много ограничения. Дори частни охранителни фирми като прочутата Блекуотър бяха защитени срещу юрисдикцията на иракската държава. До момента Вашингтон поддържа тезата, че това се налага, защото в Ирак САЩ преследват терористи. Макар че тази формулировка също не е ясна и на практика служи като карт бланш за безконтролните им действия. Иракският премиер Малики не можеше да приеме подобни условия и споразумение не беше постигнато. Сега Вашингтон очевидно ще се мъчи да си издейства още едно удължаване от Съвета за сигурност. Защото колкото и да е индивидуална акцията на САЩ в Ирак, без поне мъничко международна подкрепа Белият дом очевидно ще се чувства съвсем зле.