Берлинале се слави като форум на политическото кино. Дали обаче и тазгодишното издание ще премине под този знак е все още рано да се каже. Стартът поне е обещаващ: "Сбогом, кралице моя" (Les adieux à la Reine) на Беноа Жако - филмът, с който бе открит феста, отваря страници от историята на Френската революция, без да е историческа лента в буквалния смисъл на думата.

Кралиците пак са на мода

Въпросът защо стартът бе даден с точно този филм не е неоснователен. "Сбогом, кралице моя" е по-скоро камерна драма, в която не става дума за революционни събития, народни трибуни, развети знамена и гилотини. Действието се развива в бурните дни между 14 и 17 юли 1789 г., но остава всъщност затворено в стаите на камериерките, салоните и градините на Версай, в малкия свят на Мария-Антоанета и нейните придворни.

Революцията започва с... ухапване от комар. Придворната дама Сидони Лаборд (в ролята - Леа Сейду) се пробужда от ухапването и хвърля поглед към часовника - шест часа. 14 юли 1789 г. - денят, в който е щурмувана Бастилията. Само че Сидони все още не знае нищо за събитията навън. Известията за онова, което се случва в Париж, сякаш не достигат до Версай. Носят се само слухове, но те като че ли не са по-важни от клюките за еротичните приключения на обитателите на двореца. Кралица Мария-Антоанета (Даян Крюгер) смуче бонбони, слушайки с половин ухо онова, което Сидони й чете от някаква книга...

Беноа Жако залага на камерната психологическа драма. Сидони е вярна на своята кралица, но произхожда точно от средите на онези, които са се надигнали срещу нейната господарка. Такава е констелацията, от която се поражда вътрешното напрежение, великолепно предадено от Леа Сейду, чието изпълнение внушава, че нейната героиня изобщо не осъзнава това противоречие.

Кризи от миналото и от днес

Човек постепенно разбира, че това изобщо не е филм за "майката на всички революции", нито пък за владетелите и тяхната прислуга - това е филм за слепотата на властовите елити и нежеланието на техния антураж да си отвори очите. Беноа Жако не натрапва, по-скоро само загатва паралела между минало и настояще, но и загатването е достатъчно, за да се разбере защо Берлинале започна именно с тази премиера. "Сбогом, моя кралице" разкрива вътрешната перспектива на една елитна прослойка в условията на криза.

В следващите десетина дни на Берлинале ще бъдат показани точно 400 филма от цял свят. Безспорно обаче най-голямо любопитство предизвикват дългоочакваната екранизация по романа "Бел Ами" на Ги дьо Мопасан и режисьорският дебют на Анджелина Джоли "В земя на кръв и мед". Както стана известно - холивудската звезда, която е посланик на Комисариата на ООН за бежанците, много държи по време на престоя си в Берлин да се срещне с външния министър Гидо Вестервеле, с когото да обсъдят и нефилмови проблеми.

АГ, ДПА, Б. Рачева, Редактор: Б. Михайлова