България вече две години е членка на ЕС. Как премина тази втора година от членството й от гледна точка на Световната банка?

„Ако трябва да дам кратко определение на отношенията между Световната банка и България, мога да кажа, че става дума за „модел за добри отношения”. Имаме изключително активен диалог в различни направления: макроикономика, структурни реформи, инфраструктура, правна реформа и социална защита. Нашите програми и проекти в България се изпълняват повече от задоволително. България постигна много добър икономически растеж през последните години, донякъде поради структурните реформи, свързани с присъединяването към ЕС, донякъде поради преките чужди инвестиции, и разбира се – инжекцията от капитали от институции като нашата. Също от Европейския съюз.”

Но Общността замрази финансирането за България. Как оценявате това?

„Европейският съюз има свои лостове за налагането на условията си. В случая на Световната банка ние налагаме условията си, като не отпускаме финансиране. ЕС налага условията, като замразява вече отпуснати средства. За българите това е сигнал за пробуждане, и те го приемат много сериозно. Те полагат големи усилия за реформа на правосъдието и на публичния сектор. През тази година Световната банка подпомогна усилията, за да бъдат постигнати желаните резултати. Ще се радваме да дадем помощта си за конкретизиране на програмата за реформи и за нейното по-лесно изпълнение.”

Как ще се отрази финансово-икономическата криза в Източна Европа, и по-специално в България? Регионът едва ли ще остане незасегнат от глобалната криза.

„Няма никакво съмнение, че финансовата криза ще има ефект в държавите с нови, формиращи се пазари и в новите държави-членки на ЕС. В икономическите кръгове ние наричаме това явление „заразяване”. Ще видим намаляване на преките чужди инвестиции, спад на икономическата активност поради намаляване на износа, понижаване в търсенето на работна ръка и в следствие на това – увеличаване на безработицата. В икономики, страдащи от „прегряване”, като българската, това обаче може да спомогне за облекчаване на инфлационния натиск, както и на острата липса на работна ръка, предизвикана от емиграцията на голям брой българи. България има много разумна фискална политика и тази фискална дисциплина ще трябва да продължи. Социалните разходи – за здравеопазване, образование, социална защита – трябва да станат по-ефикасни. Нашият анализ показва, че в България може да се постигне повече - с по-малко разходи.”

Оптимистична ли сте за близкото бъдеще на страната?

„Нямам никакво съмнение, че въпреки опасността от намаляване на икономическата активност, поради своето разположение между Изтока и Запада и поради това, че е част от много голям пазар - европейският, България има много добро бъдеще. Но усилията ще трябва да продължат, просто няма време за отпускане, особено с оглед на актуалната криза. Хора като мен никога не биха работили за Световната банка, ако не виждахме положителната страна. Аз вярвам, че добрата политика може да донесе добри резултати за всеки, за всяка страна.”

Ще има ли България нужда от финансова помощ, от заеми от международни институции като МВФ?

„Световната банка има програма за отпускане на заеми за България, част от Стратегията за партньорство, която осъществяваме. По мое мнение, като се имат предвид политиката, водена от правителството, и усилията, които то полага, България има много добър шанс да се измъкне от кризата. Какво ще стане, ако кризата се задълбочи, ако външните условия се влошат – отговорът на този въпрос е за милиони долари – ако го имах, щях да печеля много повече, отколкото печеля сега.”