Световната икономика се движи назад и надолу - бавно, но съвсем осезаемо. "Помръкнал небосклон" - под това лирично заглавие Световната банка публикува документ с прогнози, които будят притеснение.
Реклама
"Помръкнал небосклон" - така е озаглавен документът, в който Световната банка понижава очакванията си за развитието на световната икономика. През 2019 година тя ще нарасне не с 3 процента, каквито бяха прогнозите през юни м.г., а с най-много 2,9 на сто. Това означава, че за втора поредна година световната икономика ще забави своя растеж. Да припомним, че през 2018 тя нарасна с 3 на сто, след като през 2017 година растежът възлизаше на 3,1 процента.
Причините за това забавяне са многообразни, но една от най-важните се оказва "домашно производство". "Търканията в световната търговия вече се отразяват на целия свят", казва главният икономист на Световната банка Айхан Козе пред информационната агенция Франс прес. "Облаци се струпват на небосклона, а ние наблюдаваме как световната икономика забавя своя ход", добавя експертът.
"Дълговете изяждат държавните приходи"
В доклада си Световната банка предупреждава още, че се очаква намаляване на производството и засилване на финансовите сътресения в страните с бързо развиваща се икономика, натрупали огромни задължения във времената на ниските лихви. "Тъй като обслужването на задълженията "изяжда" държавните приходи, правителствата срещат все по-големи трудности да финансират социалните си разходи", казва изпълнителната директорка на Световната банка Кристалина Георгиева. И припомня, че макар в началото на 2018 година световната икономика да е работила на пълни обороти, това не е спряло забавянето на темпото. През настоящата година пътят може да се окаже още по-каменист, предупреждава Георгиева и изразява опасението, че това неминуемо ще се отрази на един от приоритетите в дейността на Световната банка - борбата срещу крайната бедност.
Растежът във водещите индустриални държави ще спадне до 2 процента, а в развиващите се и бързо развиващите се страни той ще намалее до 4,2 процента. В тази връзка Георгиева предупреждава да не се избързва със затягането на паричната политика, тъй като това би се отразило негативно на тъй важните парични потоци към страните с бързо развиваща се икономика.
Прогнозата за САЩ е, че икономическият спад ще продължи - от 2,9 процента през 2018, тази година растежът ще спадне до 2,5 на сто, четем още в доклада на Световната банка. А през 2020 - годината на изборите, най-голямата икономика в света ще има по всяка вероятност ръст от най-много 1,7 процента, гласи прогнозата на Световната банка.
Забавяне и в България
Според друга прогноза - на международната компания Euler Hermes - ръстът на българския БВП ще спадне с 0,2 процента: от 3,2% през 2018 година на 3% през 2019. Причините: слаб износ, по-умерено вътрешно потребление и спад в темпа на растеж на заплатите. Ако през 2017 година трудовите възнаграждения в България са нараснали с 11,8 процента, а през 2018 - със 7,6 процента, то през 2019 растежът на заплатите ще се забави до 6,5%, прогнозират експертите.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия, в която изброяваме най-сериозните рискове за световната икономика:
Нов голям срив? Ето седемте най-сериозни риска:
Колко остава до следващия голям срив? Признаците за нова световна криза се множат, но откъде дебне най-голяма опасност? Ето топ 7 на рисковете:
Снимка: picture-alliance/imageBROKER/S. Belcher
Риск първи: огромната задлъжнялост
Неслучайно казваме: бели пари за черни дни. Светът обаче изглежда не е свикнал да пести: от 2008 година насам общата задлъжнялост е нараснала с цели 60% и в момента достига астрономическата сума от 182 трилиона (182.000.000.000.000) долара. Толкова пари липсват в обществените и частните каси по цял свят. Откъде да се вземат в такъв случай парите, които биха могли да ни спасят от нов финансов крах?
Те произвеждат 40 процента от глобалната икономическа мощ, но продължават да са много уязвими: редица бързо развиващи се страни насърчават вътрешното си потребление с чужди пари - най-вече с долари. Но с покачването на американските лихви тази схема ще започне да издиша, защото инвеститорите ще предпочитат да влагат парите си в САЩ. Първата жертва е Аржентина, Турция може да я последва.
Доналд Тръмп все още успява да поддържа изкуствения икономически бум в САЩ - с данъчни подаръци и търговски бариери. Но в тази несигурна за световната търговия среда много компании предпочитат да харчат парите си, вместо да правят нови инвестиции. МВФ очаква през 2018 година да бъде достигнат пикът на икономическия ръст, след което ще започне стремглаво спускане надолу.
Снимка: Reuters/K. Lamarque
Риск четвърти: търговският конфликт
Месо и зеленчуци от САЩ срещу стомана, текстил и техника от Китай: Вашингтон и Пекин взаимно си наложиха мита върху продукция на обща стойност 360 милиарда долара. МВФ е изчислил, че това ще намали икономическата мощ на САЩ с 0,9 процента, а тази на Китай - с 0,6 на сто. Ако този спор се разрасне, ще пострадат всички: световната търговия ще намалее със 17,5 процента, прогнозира СТО.
Снимка: picture-alliance/dpa/Li Zhihao
Риск пети: банките
"Сенчестите банки" оперират на тъмно - извън регулирания банков сектор. Според шефа на ЕЦБ Марио Драги, тези банки представляват 40% от финансовата система на ЕС. Но и много от редовните банки нямат достатъчно резерви в случай на нов срив. В същото време само 10 години след кризата поуките явно са забравени - много компании взимат рискови кредити и задлъжняват сериозно.
Снимка: picture-alliance/dpa/epa/D. Hambury
Риск шести: "твърдият" Брекзит
Времето тече, а все още няма общ план за края на британското еврочленство на 29 март 2019 година. Ако не бъде постигнато споразумение за свободна търговия, само германските фирми ще трябва да плащат годишно над 3 милиарда евро за мита. А граничните контроли допълнително ще затруднят бизнеса им. Автомобилни концерни като Нисан, Тойота и БМВ по всяка вероятност ще закрият заводите си на Острова.
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Rain
Риск седми: Италия
Управляващите в Рим популисти искат да изпращат италианците по-рано в пенсия, а за безработните да осигурят безусловен минимален доход. При това Италия е след Гърция най-задлъжнялата страна в Европа - има дългове за над 2,2 трилиона евро. Междувременно Гърция излезе от европейския спасителен механизъм и се опитва сама да изчисти лошите кредити на банките си.