Който бе решил да се разходи рано сутринта из ливадите по брега на Лаго Гуайба, трудно можеше да повярва на очите си. Пластмасови пликове, кутии от бира и позиви бяха захвърлени безотговорно от посетители на Световния социален форум. Сред тях мъжете и жените от службите по чистотата в Порто Алегре се опитваха да изчистят зелените площи преди започването на първите мероприятия от форума.

"По-различният свят е възможен" гласи мотото на Световния социален форум. В продължение на 6 дни се разговаряше по темите свързани със солидарните национални икономика, ненасилието и възпитанието в духа на природозащитата. И въпреки всичко голям брой участници по пътя си към по-различен свят дори не яспаваха даизхвърлят боклуците си не просто така насред природата.

Не само тук претенция и действителност на форума се разминават сериозно. От една страна сред любимите занимания на голям брой оратори спадат нападките срещу международните концерни. От друга страна обаче форума се спонсорира от не чак дотам известните като природолюбители фирми като нефтения концерн Петробрас, електроенергопроизводителите Фурнас и Елетробрас и фондацията "|Рокфелер".

Въпреки заслужената критика обаче в петото си поредно издание форумът доказа, че навлиза в зрялата си възраст. Участващите групи се свързват в мрежа вече още в навечерието на срещата, мероприятията се провеждат съвместно, вместо да се дублират.

Този път и организацията беше по-успешна: имаше дори брошура с програмата преди започването на срещата. А и семинарите се провеждаха действително там, където бяха определените им места. За целта всички мероприятия бяха по бреговете на Гуайба, вместо участниците да се пръскат из целия град. Сходни и близки теми се обединяваха пространствено. Тази концепция на кратките пътища облекчи контактите между участниците до голяма степен.

И в съдържателно отношение форумът този път бе по-целенасочен. Нямаше вече централни масови мероприятия, на коитто все едни и същите звезди сред противниците на глобализацията да привеждат все едни и същите си аргументи пред една и съща публика. Този път на преден план стояха по-малки, провеждани от предсдтавените на форума групи, мероприятия.

Форумът обаче има още да расте, за да се превърне в дългосрочен успех. Така например не е необходимо да се предоставя платформа на групи, които се съмняват в съществуването на СПИН или поставят Ариел Шарон наравно със СС, а Джордж Буш с Адолф Хитлер. Тези бяха наистина странични явления на форума, но начинът и маниерът, по който тук някой се отнасяха с политическите си противници, все пяк бяха стряскащи.

Световният социален форум има и още един проблем. А именно: да се превърне в истински световен централен форум. В Порто Алегре над четири пети от делегатите бяха от Латинска Америка, останалите – предимно от Европа. Още преди една година бе предприета стъпката към Индия, по-следващата година намеренията са за Африка. Ала решението форумът да се проведе догодина децентрализирано на различни места по света, е безмислено, тъй като освен Порто алегре вече и без това има голям брой регионални, континентални и тематични форуми.

Освен това не беше разумно решението на Международния съвет на форума, да не се определя нова дата за Порто Алегре и по този начин да се създаде впечатлението, че форумът би могъл да напусне Бразилия, където е роден. Тук тази среща се ползва с голямо внимание от обществеността и я подкрепят дори по-скоро критично настроените към социалните движения политици. А това е предимство, което не бива да проиграва с лека ръка дори и от т.н. "критици на капитализма".