Германия и германците са най-популярните и обичани в света, според класация на Института за пазарни изследвания GfK. В проучването, проведено онлайн, са участвали над 20 000 души от 20 държави. Тяхната оценка е еднозначна: Германия е прекрасна страна! За поколението на 50-55 годишните германци тази оценка е повече от необичайна, защото средното поколение израсна със значителна доза самоомраза. Безобразията на нашите дядовци тегнеха като воденичен камък над нашите съдби, а и ние самите трудно можехме да се понасяме.

Затова и така се превъзнасяхме по патриотизма на французите и своенравието на британците. И макар и да не можехме да обясним защо, но двете държави за нас бяха нещо като олицетворение на "нормалността". За разлика от тях ситуацията в Германия беше направо "ненормална": разделена на две страна с ужасяващо минало и накърнено усещане за идентичност.

За "германски" качества в продължение на десетилетия бяха считани добродетели като трудолюбие, отговорност, точност и ред. Затова ни ценяха, но без да ни обичат, а ние, германците страдахме от истински комплекс за малоценност. Това, че днес ние сме страната, по която копнеят другите народи, показва колко неща са се променили.

Какви бяхме, какви сме днес

Как да си обясним тази промяна? Факторите са много. Най-баналният сред тях е времето. Поколението на онези, които бяха вършили престъпления по времето на Втората световна война и националсоциализма, е на изчезване. Също както и това на жертвите, страдали от окупация и преследвания. Хората в чужбина днес не питат вече германците както едно време: "А ти къде беше по време на войната?". Това прави днешните ни срещи по-лесни, по-открити и по-непредубедени.

Важно е и това, че през цялото време в Германия течеше интензивен процес на осмисляне на миналото. Няколко забележителни символични жеста доказаха този факт съвсем ясно: като се започне от колениченето на Вили Бранд пред паметника на жертвите на националсоциализма от Варшавското гето, та до ръкостискането на Хелмут Кол и Франсоа Митеран над гробовете от Вердюн.

Не срещу, а заедно със съседите

Но най-важното от всичко е, че от 65 години насам Германия вече е страна с предвидимо поведение. Онова, което възникна в резултат на 40-те години принудително разделение на страната, беше систематично продължено и след германското обединение. Германия вече не дефинира своите интереси срещу други наради и държави, нито пък предприема солови акции в международната политика.

Германия може да съществува само редом с Европа, но не и срещу нея. И тъй като този курс дари германците с немислимо преди благосъстояние, едва ли има някой, който сериозно да желае друга политика. Всичко това ни направи поведението ни по-открито и по-свободно.

За първи път това си пролича по време на Световното първенство по футбол през 2006 година в Германия, както и напоследък, по повод 25-та годишнина от падането на стената. Германците вече са в състояние спокойно да празнуват своите празници, без някой в Европа да се чувства застрашен от тях.

Никой не бива да се страхува, че германците ще се променят и ще навирят носове само защото в някаква анкета са ги обявили за най-предпочитаната нация в света. Тъкмо напротив. Те все още изпитват някои трудности да носят голямата отговорност, която им се полага във връзка с нарастващата икономическа и политическа мощ на страната. В политиката все още се долавя несигурността от това, че някой би могъл да ни нарече "омразни германци", само защото сме принудени да взимаме категорични решения. Карикатурите в чуждестранните вестници, които изобразяват германски политици в нацистки униформи, все още ни нараняват и ни карат да си задаваме въпроса: "Пак ли сбъркахме някъде?". При това още преди три години бившият полски външен министър Радослав Шикорски ни направи прекрасен комплимент: "Днес се страхувам повече от германското бездействие, отколкото от германската мощ", каза той. Германия има право да се гордее от подобен комплимент и то повече, отколкото от резултатите от новата анкета.