Какви са последиците от налагането на цензура, преследването на журналисти и ограничаването на свободата на словото в медиите? Кампанията "Без свобода на словото жертвите остават невидими" на организацията "Репортери без граници" обръща внимание точно на тези въпроси.

Вчера пред Бранденбургската врата в Берлин участници в протестна акция се опитаха да покажат какво означава потискането на свободата на пресата. Резултатът бе следният: няколко души, затворени в клетка, представящи хора в бедствено положение - символ на безбройните жертви на насилие от страните, в които медиите са враг номер едно на държавата.

Повече защита на медиите!

"Корупция, злоупотреба със служебно положение, религиозни, етнически и сексуални преследвания на хора - много от тези престъпления ще си останат неразкрити, ако никой не даде лице и право на глас на жертвите", казва Елке Шефтер от берлинския клон на "Репортери без граници" и допълва: "В страни като Мексико, Русия, Пакистан или Италия много репортери рискуват живота си, за да разкажат за съдбите на тези хора. По случай Международния ден на свободата на пресата настояваме за повече защита на медиите и техните сътрудници. Дори сред военни конфликти журналистите трябва да имат възможност да вършат работата си."

"Репортери без граници" публикува и своя нов списък с т. нар. "Врагове на свобода на пресата". Сред изброените са не само правителства, но и терористични и паравоенни организации. Една от новите страни, попаднали в списъка, е Италия, заради трудността при журналистическите проучвания на тема "мафия".

Свободата на словото - жертва на недемократичните режими

В много държави и региони, като например Шри Ланка, Афганистан, Ирак или Сомалия изобщо не може да се научи за размера на насилието и нарушаването на човешките права, защото никой свободен журналист няма достъп до жертвите. Всичко остава покрито.

За 6 години война в Ирак са били убити двойно повече представители на медиите, точният брой е 225, отколкото за 20 години война във Виетнам. Тук точният брой възлиза на 102.

"Както политиката, така и обществото, трябва да се застъпят за по-голяма свобода на медиите", казва и един от говорителите на "Репортери без граници" Михаел Редиске.