Булевардното, жълтото, просташкото, пошлото и разюданото отдавна са се превърнали в стил за много от изданията на българската вестникарска сергия. А разходката през телевизионните канали с дистанционно в ръка създава усещането за посещение в “гарова тоалетна”, каквото сравнение прочетох в последния брой на вестниик “Стършел” по отношение на вечерните телевизионни шоу-предавания.

Намирам за много оригинално сравнението с тоалетната, защото наистина в тези предавания всеки се облекчава както намери за добре – един ще си покаже задника, друг ще се опита да си запали пръднята, трети просто ще си ръси простотии пред телевизионните зрители и все с надеждата за бърза слава.

По-лошото е друго – че това се харесва на нейно Величество аудиторията. Нещо повече дори – очевидно тя изпитва потребност да се възхищава на всякакви “Биг брадър-овци”, “Мюзик айдъли” и “Азис-овци”, давани по телевизията.

Героите на новото време

Много внимателно проследих как българските медии отразиха случката с идола на няколко поколения българи Христо Стоичков, който в ресторант в Барселона наби български фоторепортер, защото го снимал без да го пита. Пресата “оплака” момчето с фотоапарата и услужливо забрави, как навремето самата тя радостно тиражираше всяка една просташка изцепка на “Модерния ляв” и припкаше подир него за да не изпусне поредната мъдра мисъл, излязла от устата на "Камата".

Нафукани, нагли и безпардонни са и много други от “героите на новото време” – един обича да си показва голия задник на концерти, друг се превръща в герой след като се е изпикал пред районното, където е прекарал нощта, трети може и да не може да пее или да отрони и една дума на английски, но от един световен хит прави “Кен ли” и моментално се превръща и той в “герой”.

Псевдокултура

Питам се, що за общество е това, което не може да заспи вечер преди да е погълнало поредната порция просташка безвкусица, струяща от телевизора или почерпена от поредното посещение в чалга-заведението. Пред очите ни израства цяло едно чалга-поколение с напълно деформирана ценностна система. Това поколение се прехласва по хора, които не са създали нищо стойностно в целия си живот, но пък са минали през едно от горе цитираните телевизионни предавания, носещи бърза слава. Но да не съдим поколението – то е продукт на тоталното опростачване в държавата България. Очевидно то изпитва потребността, да се кефи на просташкото, а медиите просто бързат да му задоволят тази потребност – ту като величаят псувните на Стоичков, създавайки неволно много и много грозно псуващи “Стоичковци” утре, ту като дават терен за изява на всякакви Азисовци, или просто като превръщат в модели за подражание отрепките с екзотични прякори вместо имена.

И на фона на цялата тази медийна слободия да твърди някой, че българските медии били частично свободни, ми се струва малко странно!