Световната икономическа криза положително ще подхрани въображението на политолозите и ще покаже в съвсем нова оптика такива нашумели теории като „края на историята” (Франсис Фукуяма) и „краткия ХХ-ти век” (Ерик Хобсбом). Сигурно сегашната ни перспектива все още е много ниска, за да разберем какво точно се случва, но от многобройните публикации по темата човек остава с впечатлението, че анализаторите опипом вече намират нов интерпретационен модел.

Историята не е свършила, но онова, което се случи в Европа през 1989 година („магическата година”, според Адам Михник), със сигурност предлага не само част от обяснението на днешната криза, но и една доста правдоподобна хипотеза за предстоящото.

Окончателна ли е победата на капитализма?

Като западен марксист Ерик Хобсбом диалектически красиво описа „краткия ХХ-ти век” – от началото на Първата световна война до разпадането на комунистическата система през 1989-1991. Сякаш обаче никой не забеляза тъкмо диалектическия недостатък на идеята му. Защо крахът на едната от двете обществени системи, които доминираха през миналото столетие, непременно да затваря историческия цикъл?

И нима победата на капитализма (или на демокрацията плюс пазарно стопанство) действително ще се окаже окончателна, безвъпросна и триумфална? Сегашната криза, която очевидно е криза на капитализма (макар навярно само на неговия неолиберален модел), несъмнено притежава потенциала да затвори цикъла и да сложи точката след ХХ-ти век, оказващ се не толкова „кратък”, колкото „изместен”.

И масовите призиви за силна държава и повече регулация, и немислимите доскоро одържавявания в индустриалния свят, и конюнктурните пакети, и възраждането на ляво-синдикалните протести – всичко това показва, че 20 години след нежните революции в тогавашния социалистически лагер, нещо подобно се случва и в обществата, били от другата страна на Желязната завеса.

Паралелите са поразителни

Тогава милиони хора искаха по-малко държава и по-малко регулация, искаха приватизация и свобода за личната инициатива, днес милиони хора настояват за точно обратното. Тогава в Източна Европа се говореше за „трети път” и „социализъм с човешко лице”, днес на Запад пак се говори за трети път и за хуманен капитализъм. Тогава хората излязоха на улицата и масово се включиха в писането на история, в момента отново ги виждаме навън, макар и още не толкова масово. А както преди 20 години, така и сега, към политиката и икономиката все по-настойчиво се отправят морални изисквания.

Да, принципът на махалото. Но днес човечеството сякаш е все пак по-напред, защото поне има интиуция за точката на равновесие: демокрация, ефикасна икономика и морал. Историята, слава Богу, не е свършила. Но ХХ-ти век вече си отива.

Автор: Александър Андреев/ Редактор: Биляна Михайлова