Представяме Ви книгата на Дийц Беринг "Епохата на интелектуалците: 1898-2001", излязла в края на миналата година в Берлин.

"Не мога да си представя, че политиката би имала някакъв исторически шанс без досадната намеса на интелектуалците." Това казва швейцарският писател Макс Фриш на партийно заседание на ГСДП през 1977 година. Той говори на заседанието по покана на тогавашния канцлер Хелмут Шмит. Да бъде наричан "интелектуалец" винаги е било най-добрият комплимент за него. Защото именно интелектуалците са онези мъже и жени, чийто дух е критично настроен, а перото им изострено и безпощадно. Те не се свенят да кажат истината в очите на властимащите и то в името на демокрацията и хуманизма.

"Интелектуалец" като обиден епитет

Най-късно след 1963 година, след така наречената "Афера Шпигел", когато списание Шпигел публикува тайни документи на германския Бундесвер, според които НАТО и ФРГ не биха издържали евентуален военен удар от страна на СССР, та най-късно след този случай, в това авторът Беринг е убеден, Германия разбра, че всяка демокрация има нужда от критични гласове. Тяхната роля е веднага да алармират обществото, ако забележат нередности и да накарат гражданите да се замислят върху определени неща. Непокорни интелектуалци като Фриш и Бьол в Германия или пък Сартр и Бовоар във Франция не са били особено обичани от властта, но са били уважавани.

При това самата дума "интелектуалец" възниква като обиден епитет, смята Дийц Беринг: "Думата влиза в широка употреба в началото на 20 век, тоест вероятно е възникнала в края на предишното столетие."

Става дума за Емил Зола и неговите сподвижници, които през 1898 година протестират срещу неправомерното осъждане на Алфред Драйфус и биват наречени от политическите си противници от дясно-консервативния лагер презрително "сополиви интелектуалци". Някакви леви литератори, които се бъркат в неща, от които нямат и понятие. Предатели и евреи или приятели на евреи, което било не по-малко страшно. Самият Драйфус е евреин. Докъде ще доведат тези настроения, виждаме 40 години по-късно с възхода на Хитлер и масовото изтребление на човешки същества.

Гьобелс например е отвратен от типа на "интелектуалния мърморко": "Той, въпросният мърморко, казва НЕ на присъединяването на Австрия към Германия, той казва НЕ на връщането на судетската област към германските земи. Той казва НЕ винаги и на всичко, такъв му е принципът."

От самотника до колектива

В духа, който винаги отрича, т.е. в интелектуалците, едва ли не, Гьобелс вижда самия дявол. При комунистите отношението към т.нар. интелектуалци е сходно. Трийсет години преди Гьобелс, Ленин нарича интелектуалците "заразени от буржоазен индивидуализъм", пише в книгата си Дийц Беринг.

Авторът не е съгласен с теорията за упадъка на интелектуалците в наши дни, а се присъединява към мнението на Пиер Бурдийо, според когото "интелектуалният самотник" е направил път на "интелектуалния колектив". Критичните хора могат да се организират в групи и да намират съмишленици много по-бързо и лесно, откогато и да било и то не на последно място заради интернет.