Тази година Гергьовден бележи кулминацията на 6-дневната отпуска, щедро отпусната на гражданството от управляващите, в условията на глобална икономическа криза и в навечерието на предстоящите избори за европейски и български депутати.

Празникът е официален и се чества двупосочно - от 1993 година заслужилите военнослужещи получават повишение и присъстват с новите си пагони на традиционния военен парад, а от древни времена светията-закрилник на добитъка получава като жертвоприношение от пастири, скотовъди и от целокупния народ по едно изпечено агне, което обикновено се консумира в обстановката на напоително фамилно веселие.

Пищен парад по изпочупените жълти павета

Както се очакваше военният парад в София беше особено впечатляващ. Още преди събитието стана ясно, че над респектираните от духовата музика и парадните униформи столичани ще прелети един от двата скъпи за джоба на данъкоплатеца италиански транспортни аероплана „Спартан”.

Вторият е повреден, след като на два пъти при силен вятър удари крилото си при кацане. С мощен рев в синевата преминаха хартисалите още от годините на Варшавския договор три съветски Миг-29, които макар и с ремонтирани двигатели не са в състояние да участват в операции на НАТО, тъй като им липсва специфичната за алианса авионика, което означава, че във въздуха те ще бъдат приемани от партньорите си като вражески самолети.

По и без това изпочупените жълти павета на софийския център с грохот премина бронираната гордост на войската, състояща се от три танка и три бронетранспортьора, а хитът на дефилето са подарените от американската армия също три машини „Хамър”. Във въздуха прелетяха и двата американски хеликоптера „Къгур”, а знамето носи съветският ветеран „Ми-17”. Според думи на началника на българския генерален щаб ген. Златан Стойков, изречени след последните репетиции на парада, „българската армия е на световно ниво”, а признание на този безспорен факт е участието на военни духови оркестри и знамена от близо 10 приятелски на страната държави.

Помен с чужда пита

Естествено „Денят на овчаря и пастира”, тачен някога особено много от бившия ръководител на партията и държавата Тодор Живков и неговите съмишленици, които позираха пред кинохрониката с рунтави калпаци и дудуци в уста, протича доста по-скромно.

Просто овцете и респективно отглеждащите ги овчари и пастири са намалели дотолкова, че според воплите на непрестанно протестиращите в София животновъди съвсем скоро всички ще те ще останат единствено исторически спомен за някогашния пасторален бит на българина-скотовъдец или ще преминат с рехавите си стада през Странджа в съседна Гърция, където пазарът бил по-добър.

Подобно на няколкото функциониращи самолета, танкове и бронирани машини във войската сега ритуалните гергьовски агънца се внасят от чужбина и българинът се готви да направи за пореден път „помен с чужда пита” на светията Победоносец. Всичко това обаче едва ли ще се отрази зле на шумните и радостни гергьовденски удоволствия под маршовата музика на военните духови оркестри. Които също гостуват от чужбина.