В началото на март Съветът на Европа даде благословията си за даването на кандидатски статут на Сърбия за присъединяване към Европейския съюз. Решението, което е следващата важна крачка в посока Европа за балканската държава, бе подкрепено и от Германия, и от Франция, и от Италия. Европейската общност има ясни очаквания във връзка с присъединяването на Сърбия: демократични структури, по-добра защита на малцинствата, по-малко корупция и не на последно място - икономическа стабилност. Все цели, които би трябвало отдавна да са изпълнени от приетите в началото на 2007 Румъния и България, които вече пета година се възползват от фондовете и програмите на Европейския съюз. И то в много по-големи мащаби, отколкото страните в очакване като Сърбия, Македония или Черна гора.

Заради Русия ли приеха България?

Бързото /а за някои дори прибързано/ приемане на България /паралелно с Румъния/ в Общността бе обосновано в началото с това, че тези две държави трябва да бъдат предпазени от ново сближаване с Русия. Както отбелязва дългогодишната кореспондентка на ОРФ в Москва Сузане Шол - този страх е по-скоро изкуствен и ако спрямо балтийските държави би бил все пак основателен, то за България - по-скоро не. "Тя е твърде далече и твърде бедна, за да иска Москва да я спечели отново на своя страна", пише Шол в "Залцбургер Нахрихтен". Освен това - ако е така, защото под същия знаменател не попада и Молдова - малката страна с 3,6 милиона жители, която граничи с Румъния на запад и с Украйна на изток?

Що се отнася до имиджа на двете балкански държави, които вече пета година се ползват от европейските привилегии, членството не е предизвикало почти никакви съществени промени. "Корупцията, дефицитите в правната система и неефективната обществена администрация продължават да са основните слабости", пише в анализ за България "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Освен това България се намира между двете ударени от кризата страни Гърция и Румъния, което поставя под съмнение по-нататъшната й стабилност. Все пак със своите държавни задължения, възлизащи на 16 процента от БВП, и с бюджетен дефицит в размер на 2,5 процента от БВП България всъщност разполага с един от най-стабилните бюджети в Европейския съюз. Тоест, може да се окаже, че все пак Европейският съюз правилно е заложил на страната.

Списък на българските недостатъци

В икономически план може и да има напредък, но недостатъците, върху които акцентират политолози и правозащитници, си остават. Като например пропуските, излезли наяве по време на изборите през октомври. Международната общност - с право - протестира срещу манипулациите на президентските избори в Русия, но какво да кажем за пропуските, установени при изборите в България? Докладите на наблюдателите потвърждават, че за някои държави европейското членство само по себе си не стига, за да ги подтикне по-активно към демократизация.

Както констатират представителите на Съвета на Европа, натоварени с наблюдение на изборите, най-напред трябва да се подобри организацията на изборния процес като цяло. Експертите са на мнението, че твърде продължителната процедура на гласуване е станала причина в края на изборния ден все още стотици хора да чакат пред секциите, поради което по спешност е било взето решението бюрата за гласуване да останат по-дълго отворени. Освен това се изтъква липсата на прозрачност при преброяването на гласовете, както и на ефективен механизъм за подаване на оплаквания. Но най-неприятно от гледна точка на придържането към демократичните стандарти е определено манипулирането на гласове - под формата на купуване, особено сред маргинализираното ромско население.

АГ, ЕА, МФ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел