Задкулисният дипломатически гамбит бе един от малкото инструменти, с които разполага Обама, за да размрази силно влошилите се отношения при бившите президенти Джордж Буш и Владимир Путин.

Не са известни детайли за предложението на Обама, изложено в писмо, с което той е отговорил на писмо от президента Дмитрий Медведев. Но президентът на САЩ прикани Кремъл към диалог, който може да донесе значителни изгоди на двете страни.

Въпреки уточнението на Медведев, че с Обама не водят преговори за "заменки", вече е ясно, че подобряване на отношенията може да започне въз основа на сделка, обвързваща противоракетния щит и Иран, над който Москва има значителни лостове за въздействие.

Ще промени ли Белият дом политиката си спрямо Кремъл?

Обама увери вече, че не е правено никакво предложение за сделка, но каза, че ако стремежът на Иран да се сдобие с ядрени оръжия бъде обуздан, ще намалее необходимостта от система за противоракетна отбрана. След три десетилетия на обтегнати отношения между САЩ и Иран, Москва може да бъде ефикасен посредник, който да се застъпи за каузата на Вашингтон пред Техеран. Правителството на Джордж Буш подписа споразумения за разполагане на елементи от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия с аргумента, че тя е необходима за защита на европейските съюзници от евентуално иранско нападение с ядрени ракети.

Освен войните в Ирак и Афганистан, предполагаемият стремеж на Иран да разработи ядрени оръжия и ракети с голям обсег за техни носители, е най-голямото външнополитическо предизвикателство пред новия американски президент. Помощта на Русия за възпиране на Иран се смята за неоценима - до такава степен, че Белият дом като че ли сега е готов да даде заден ход за разполагането на елементи от системата за противоракетна отбрана и дори може би да промени цялостно политиката към Кремъл.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година, Организацията на Северноатлантическия договор начело със САЩ пое курс на приобщаване към съюза на бившите сателити на СССР и дори на бивши съветски републики. Кремъл не е забравил, че НАТО бе създадена в началото на Студената война, за да противодейства на съветските амбиции за експанзия. Москва възприе като истинска заплаха за сигурността си приближаването на силно въоръжената НАТО към сегашните руски граници. Нещо повече, все по-недоверчивият Кремъл още не е преглътнал, че Русия загуби статута си на свръхсила, а империята й се срути. В очите на Москва НАТО очевидно дразни руската мечка.

Какви са изгодите от сделката?

Тъй като сделката винаги трябва да е изгодна и за двете страни, каква ще е изгодата за всяка от тях, ако тази сделка се осъществи? Вашингтон ще спечели важен поддръжник в усилията да убеди Иран да се откаже от ядрената си програма. САЩ твърдят, че крайна цел на ядрената програма на Иран, който отправи призив за унищожаване на Израел, е да се сдобие с ядрено оръжие. Медведев ще може да се похвали, че е убедил американците да се откажат от противоракетния щит. Това би му донесло голям дипломатически успех на фона на предположенията, че се опитва да ограничи властта на покровителя си Путин.

Освен това руската икономика преживява труден период в условията на глобалната икономическа криза и понесе тежки удари от поевтиняването на петрола - основния й експортен продукт. Ако Медведев успее да се приобщи към оглавяваните от САЩ усилия за преодоляване на световната криза, Русия може не само да избегне икономическа катастрофа, но и да извоюва статут на влиятелен играч в световната икономика.

Потенциалните изгоди и за двете страни са огромни. САЩ и Русия може би са пред прага на голям дипломатически пазарлък, за който се заговори след изборната победа на Обама през ноември. И двете страни се стремят да не допуснат грешна стъпка в сегашната деликатна фаза. Но след като и Обама, и Медведев заговориха публично за контактите си, сделката става все по-вероятна.