"Усетих неистовия страх в очите на мъжа, че семейството му може да пострада, защото той не се е завърнал в Северна Корея", казва холандската евродепутатка Кати Пири. До нея е седнал мъжът, за когото става дума. Той предпочита да остане анонимен. Един безименен севернокореец, който разказва при какви условия работят неговите сънародници в чужбина. В неговата история става дума за принудителен труд в самия център на Европа. Отдавна е известно, че Северна Корея масово изпраща работници в чужбина, за да се снабдява с твърда валута.

Миналата есен ООН публикува доклад, в който се казваше, че около 50 000 севернокорейци се трудят в различни страни на света при нечовешки условия. Всяка година те заработват за бюджета на своята родина близо два милиарда евро, както съобщава специалният докладчик на ООН по човешките права в КНДР Марзуки Дарусман. През есента на 2015 година правозащитната организация "Европейски алианс за човешките права в Северна Корея" /EAHRNK/ също публикува доклад по темата за принудителния труд. В доклада се набиват на очи две страни в Европа - Малта и Полша.

Робски труд за дребни стотинки

Предполага се, че в Европа в момента работят около 1 000 севернокорейци, от които 800 – в Полша. Севернокорейците се трудят главно в строителството, по пристанищата и в селското стопанство. Обикновено те извършват най-тежките и опасни дейности. Правителството в Пхенян подписва трудовите им договори направо с чуждестранните фирми и засегнатите нямат нищо черно на бяло. Те не знаят за какъв срок е сключен договорът, нито какви се трудовите условия. Принудени са и да предадат паспортите си. От заплатите не виждат почти нищо, защото 90 процента от трудовите възнаграждения попадат направо в джобовете на севернокорейския режим. Севернокорейски охранители строго наблюдават трудещите се.

"Работи се по шест дена в седмицата, а в неделя има идеологическа подготовка, присъствието на която е задължително. Може да има известни разлики в отделните фирми, но условията са почти еднакви навсякъде", обяснява професорът по кореистика от университета в Лайден Ремко Брьокер, който публикува наскоро студия по темата. Начинът, по който се експлоатират севернокорейските работници в Полша, представлява нарушение на полското и на европейското право, допълва той. По правило севернокорейските работници няма право да напускат обекта и да влизат в контакти с местното население. Дори комуникацията със семействата им в родината е строго ограничена. Севернокорейските власти изпращат в чужбина само семейни граждани, като по този начин ограничават евентуални опити за бягство. Връзките с медии също са строго забранени.

Репортерка от германския седмичник "Ди Цайт" и оператор на портала VICE заснеха в Полша репортаж по темата. По време на разследването двамата са натъкват на стена от мълчание. Полските фирми, които ангажират севернокорейски работници, се опитват всячески да блокират работата на журналистите. А засегнатите севернокорейци, с малки изключения, не искали да говорят пред камерата поради страх от преследване и репресии.

Ничий проблем?

Евродепутатката Кати Пири все пак се надява, че разследването на двамата журналисти може да доведе до някакви промени. Защото след излъчването на филма, ЕК е била принудена да се захване с темата. През септември 2015 година, заедно с още един евродепутат, Пири изпраща писмено запитване до ЕК. "Искаме да разберем дали знаете за проблема. И ако да, какви действия възнамерявате да предприемете?", пише тя. Кати Пири чака цели три месеца отговор от Брюксел. На 18 януари 2016 години пристига писмо от ЕК, състоящо се от цели четири реда: "Комисията не разполага с никакви документи за работници от трети страни в ЕС". По-нататък се казва, че всички страни-членки разполагат със собствено трудово законодателство. Местните власти били длъжни да следят за изпълнението на собственото си трудово законодателство.

"По принцип те казаха, че това не е техен проблем”, обобщава Кати Пири. Освен това темата не била в компетенциите на ЕС, поради което и нямало да бъде обсъждана. Евродепутатката е възмутена от този отговор. "Тук, в Европа, постоянно говорим за нуждата от контрол над труда, за това, че трудът трябва да бъде честен. Имаме и директиви, които го дефинират. Всъщност би трябвало всички да бият тревога, когато стотици хора от една страна като Северна Корея подават молби за визи в Полша", казва тя. Вместо това всички отвръщали поглед от проблема. Еврокомисията например твърди, че това е в компетенциите на отделните страни-членки, които трябвало да инспектират съответните фирми. Полската трудова инспекция от своя страна казва, че няма необходимата власт и правомощия, за да разследва. "Как е възможно от една страна да въвеждаме санкции срещу Пхенян, а от друга - да позволяваме режимът в Северна Корея да си пълни джобовете с пари от експлоатацията на стотици работници в центъра на Европа?", казва Кати Пири.

Полша извлича предимства от евтиния труд

По данни на полското министерство на труда, властите в страната са издали общо 482 разрешителни за работа на севернокорейски граждани през 2015 година. Тези данни се покриват с разследването на Ремко Брьокер от университета в Лайден.

"Привлекателното за полските фирми е това, че севернокорейските работници са много евтини и добре обучени. Освен това назначаването им става изцяло легално – на базата на официални командировъчни от Пхенян, а не от някой нелегален подизпълнител", казва той. Нелегална обаче е експлоатацията на тези хора, защото съгласно законите, те трябва да разполагат с трудовите си договори, да получават цялата си заплата и да имат същите права, както европейските им колеги.

Миналата седмица южнокорейската информационна агенция Йонхап информира за ново развитие във връзка с принудителния труд на севернокорейските граждани в Полша. Говорителят на външното министерство в Сеул заяви, че полското правителство още в началото на тази година е решило "да не издава повече разрешителни за работа на севернокорейски граждани". Решението било взето в отговор на четвъртия ядрен опит на Северна Корея в началото на годината и на засилените санкции срещу режима в Пхенян.