Когато през май 2017 година Социалдемократическата партия на Северна Македония (СДСМ) и най-голямата партия на албанското малцинство в страната - Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) - съставиха правителство, това беше лъч на надежда за хората в балканската държава, тъй като по този начин се слагаше край на 10-годишното управление на ВМРО-ДПМНЕ и нейния премиер Никола Груевски. Но три години по-късно ставаме свидетели на новината, че двете партии отново ще управляват заедно, което се възприема с по-скоро с разочарование, отколкото с оптимизъм.

Коалиционното споразумение беше постигнато месец след изборната победа на социалдемократите на премиера Зоран Заев, на когото не му стигнаха гласове за самостоятелно управление. Заедно с петнайсетте мандата на ДСИ новото коалиционно правителство разполага с много крехко мнозинство от само 1 глас в парламента.

Политическа нестабилност

Но това далеч не е единственият признак за очертаващата се политическа нестабилност на Северна Македония. Разочарованието на хората от несправянето с кризата от пандемията, доведе до рекордно ниска избирателна активност. А това доведе до нуждата от съставяне коалиционно правителство. 

Двата коалиционни партньора обаче могат да се похвалят с успехи през последните 3 години: под ръководството на премиера Заев бяха подписани исторически споразумения с Гърция и България. Компромисът за името отвори пътя на страната към пълноправно членство в НАТО и предприсъединителни преговори с Брюксел. Освен това бяха проведени и някои вътрешнополитически реформи, но като цяло страната продължава да е твърде далеч от онова, което иска да постигне в правосъдието, превенцията на корупцията и върховенството на закона.

Хваленият в чужбина като реформатор и нова политическа звезда на Балканите премиер Зоран Заев у дома попада под острите удари на критици отдясно, които след смяната на името на страната се чувстват с ограбена национална идентичност, и от страна на либералите, които са недоволни от бавното темпо на реформите на правителството.

Компромисът, постигнат след продължилите няколко седмици преговори за коалиционно управление, гласи: Заев ще остане премиер за пълен мандат - вероятно до 2024 година, чиито последни 100 дни обаче той ще преотстъпи на ДСИ. На теория това може и да звучи добре, но практическото изпълнение крие редица неизвесности.

Удобството и необходимостта родиха новото правителство на Северна Македония.  Историята на отношенията между двете партии през последните години показва, че както СДСМ, така и ДСИ рано или късно започват да си търсят нови, по-подходящи партньори в парламента.

Разногласията са програмирани

Социалдемократите смятат, че партията на албанското малцинство не е готова да подкрепи тяхната реформаторска програма, която трябва да отвори пътя на страната към пълноправно членство в ЕС. ДСИ пък оценяват политиката на Заев за "общество за всички" като заплаха за правата на етническите албанци.

Проевропейският път на развитие на страната може и да не е застрашен, но вътрешните противоречия между коалиционните партньори могат да доведат до бърз край на тяхната коалиция. Възможно е той да настъпи още преди местните избори, които трябва да се проведат през есента на следващата година.