Много преди сегашната икономическа и дългова криза в Европа статистиците регистрираха съществени разлики в покупателната сила на гражданите в 27-те страни от ЕС. От десетилетия се приемаше, че на север живеят по-благосъстоятелните от тях, а на юг - по-малко благосъстоятелните. Разширяването на ЕС през 2004 г. със страни от бившия комунистически блок вкара още една разделителна линия: на запад останаха по-заможните страни-членки, а на изток - по-бедните. В двата края на този вектор са Люксембург и Румъния плюс България, които остават най-бедните сред 27-те с покупателна способност съответно 46 и 44 процента от средната в ЕС.

Не кризата е виновна за разликите

Кризата не промени по същество това разделение на бедни и богати в Европа. Финансови помощи получиха южни държави като Гърция и Португалия, макар покупателната сила на Гърция да е по-висока от тази на Португалия. Северната държава Ирландия, която също се подслони под спасителния чадър, е далеч пред Германия с покупателна сила от 128 процента от средната за съюза. Германия обаче носи основната тежест и рискове на спасителните чадъри. С други думи, прекомерното задлъжняване няма много общо с богатството и бедността; то е свързано по-скоро с актуалната финансова и бюджетна политика. Естония, например, статистически бедна северна страна, няма почти никакви дългове и дори има бюджетен излишък.

Нови разделителни линии

Истинската разделителна линия днес минава между държавите, които искат уеднаквяване на дълговете и тези, които са против това, казва за Дойче Веле бившият белгийски премиер Ги Верхофстад. Германия, Финландия и Холандия са последните три от 17-те страни от еврозоната, които са против издаването на общи европейски облигации. Според Верхофстад това е съдбовен въпрос: "В този спор става дума главно за бъдещето на ЕС като такъв. Еврото може да оцелее само ако бъде създаден истински фискален, икономически и политически съюз. Това включва и общоевропейските облигации", заяви той в Брюксел.

Бившият президент на Съюза на германската индустрия Ханс-Олаф Хенкел излезе с концепция, която предизвика остри разногласия. Той предложи въвеждането на "северно" и "южно" евро. "Всеки що-годе интелигентен икономист вижда, че в северните страни еврото е много слабо, докато в южните - прекалено силно. Според мен при това положение доста безразсъдно се поощрява износът на германската индустрия. При слабото евро в момента Германия извлича полза от кризата, точно затова обаче ще трябва един ден и да плащаме за последиците в засегнатите от нея южни страни", казва Хенкел.

Принципът "солидарност"

От десетилетия богатите държави от ЕС трансферират милиардни суми под формата на структурни помощи за по-бедните страни. Изравняването на икономическите показатели е една от основните задачи на ЕС. Този принцип на солидарност остава в сила, въпреки, че при бюджетните преговори винаги е имало спор между нетните платци и нетните получатели. В интервю за списание Шпигел италианският премиер Марио Монти изразява искреното си съжаление, че между Юга и Севера все още съществуват взаимни предубеждения, дори се наблюдава втвърдяване на фронтовете, според него. "Това е много обезпокоително и ние трябва да се борим срещу тази тенденция. Аз съм сигурен, че повечето германци изпитват инстинктивна симпатия към Италия, както и ние, италианците, се възхищаваме на безбройните качества на германците", казва Монти.

Автор: Б. Ригерт, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева