Коментар на Биргит Маас

Едва ли има депутат от Долната камара на британския парламент, който да не усеща значимостта на този  исторически момент: от това как ще завърши гласуването, ще зависи съдбата на Великобритания за поколения напред.

Става дума за икономическото бъдеще, за реномето на Великобритания пред света, за разбирателството между поколенията в страната и за отношението към мигрантите.

Съдейки по всичко, което се случи досега, може да се очаква, че министър-председателката Тереза Мей ще претърпи тежко поражение. И с право! В крайна сметка споразумението за излизането на Великобритания от ЕС е твърде далеч от онова, което поддръжниците на Брекзита обещаваха на своите избиратели. След няколко години Великобритания действително ще напусне институциите на съюза и сама ще може да определя кои мигранти от ЕС да пуска на своя територия.

Но Брекзитът вреди на икономиката и то чувствително. На избирателите бе обещано, че излизането от ЕС ще спести на Великобритания милиарди, които щели да се влеят в системата на закъсалото здравеопазване. Нищо подобно обаче няма да се случи. А представата за някаква напълно независима Великобритания, в която всичко вече ще тече по мед и масло, е само плод на болни фантазии.

Изгубен морален компас

Тереза Мей допусна много грешки. Дълго време тя премълчаваше истината пред своите съграждани – не им каза колко тежки ще са икономическите последици от Брекзита, нито пък им обясни, че Великобритания ще е принудена да направи компромиси пред ЕС, ако не иска да излезе от съюза без споразумение и с цената на огромни загуби. Вместо да гради мостове и да се опита да си сътрудничи с другите партии в страната, тя задълбочи още повече дълбокия разлом в обществото, наричайки привържениците на проевропейския лагер „citizens of nowhere“ („ничии граждани“).

Чувството ѝ за отговорност и желязната ѝ воля пораждаха уважение към нея – дори от страна на противниците ѝ. Но от прекалено голямо усърдие тя сякаш изгуби моралния си компас. Тереза Мей очевидно е обсебена  от идеята, че изпълнява историческа мисия - да реализира на дело волята на мнозинството, гласувало за излизане от ЕС.

Заветната ѝ цел явно е да спре свободната миграция на европейски граждани към Обединеното кралство. От самото начало тя „препъна“ преговорите с ЕС и своя собствен екип с това, че очерта „червени линии“, отвъд които Великобритания нямало да се съгласи на никакви компромиси. Тя твърдеше например, че Обединеното кралство ще напусне единния европейски пазар и митническия съюз, каквото и да му струва това.

А сега напразно се опитва да спечели подкрепа за линията си сред членовете на разединената Долна камара на парламента - твърдейки, че има само две алтернативи, ако те не приемат сделката, договорена от нея: или Великобритания напуска общността без споразумение, или изобщо няма да има Брекзит. Мей категорично отхвърля възможността да се проведе втори референдум.

Втори референдум би бил нещо демократично

При това референдумът от 23 юни 2016 година отрази само едно моментно настроение в обществото. Но дори и тогава преднината на поддръжниците на Брекзита не беше огромна. По онова време никой във Великобритания не беше наистина наясно какво точно ще означава Брекзитът. Междувременно се разбра, че привържениците на излизането от ЕС не са в състояние да изпълнят много от обещанията си. Демократично би било, ако на британците се даде втори шанс.

Затова нека депутатите отхвърлят сделката и проправят пътя към второ допитване. Разбира се, че Великобритания има право да напусне ЕС, но това ще ѝ нанесе чувствителни икономически загуби. Дали британците все още искат Брекзит при тези обстоятелства – единствено народът е в правото си да реши това!