Кухнята е сърцето на дома. Там стомахът ни заговаря, зареждаме нужния материал за обмяната на веществата, произвеждаме пара, но и изпускаме такава, докато накрая стане горещо... Между печката и кофата за боклук понякога спорим за Господ и света, а за политика така или иначе... Най-често обаче дискутираме за това, което се случва между четирите стени на кухненското царство.

Там на бял свят излизат не само нашите знания и умения, напр. дали знаем кога да посолим пържолите - преди или докато се пекат? Именно там със затворени очи най-после успяваме да разберем дали биопродуктите са по-вкусни от обикновените. Но точно дреболийките може да доведат до семеен скандал. Като кавгата за оризовото зърно в солта - дали то предпазва от влага или не?

Спорът за оризовото зърно

В помощ на спорещите готвачи на книжния пазар в Германия сега се появи "Кратка енциклопедия на кулинарните заблуди". От нея научаваме редица интересни факти.

Да се върнем към солта. Защото при нея различията между теория и практика са най-много. Разбира се, че като сложим оризово зърно в солницата, съдържанието в нея остава сухо. Да, на практика е така. Но на теория? Според автора на енциклопедията това е пълен абсурд. Защото оризът не може да извлече водата, заради която солта става на бучки. Ако това беше така, в Китай всички чували с ориз щяха отдавна да са се наводнили. В крайна сметка оризовите зърна в солниците не набъбват или...?

Има и още една теория. Оризът действа на солта като чук, който я разбива и затова тя не приема формата на буци. Това всъщност е спонтанно хрумване на издателката, която по време на спор с автора на енциклопедията стига до този извод. Какво показва това? Че дори и такива печатни истанции като енциклопедиите не успяват да поберат всички мъдрости. В крайна сметка кухненските съвети също се променят постоянно. Някога на пазара може би ще се появи "Енциклопедия на енциклопедичните заблуди."

Как да приготвяме правилно макаронени изделия?

Правилото, че макароните могат да се слагат само във вряща вода и никога да не се варят с капак, е пълна безсмислица, смята авторът на кулинарната енциклопедия. Това правило важи само за пресните макаронени изделия. А днес такива се сервират все по-рядко. На обикновените спагети и макарони са им достатъчни и 60 градуса. Освен това те могат да се слагат във водата, още докато тя е студена. Това не им влияе по никакъв начин. Италианските баби обаче не искат и да чуят за енциклопедията на Луджер Фишер. Те спазват традиционните италиански съвети и твърдят, че в Италия се приготвят най-вкусните макаронени изделия.

Друга кухненска заблуда според Фишер е следното твърдение: че виното прави печеното пиле по-вкусно, но поради горещината се изпарява по време на печенето във фурната. Защо тогава усещаме действието на греяното вино часове след като сме го пили, пита авторът на енциклопедията.

Полезни съвети

Освен неприятни, в енциклопедията намират място и някои приятни истини - например, че няма никакво значение с коя страна на алуминиевото кухненско фолио увиваме ястията. И двете му страни имат еднакъв изолационен ефект. Различният им блясък се дължи на метода на производство на фолиото.

От "Кратката енциклопедия на кулинарните заблуди" научаваме и други неща. Например че трябва да съхраняваме яйцата в хладилника, само ако преди това сме ги измили. Защото водата съкръщава трайността им. Или че слагайки сол във водата, в която варим зеленчуците, запазваме съдържащите се в тях минерали.

Но всъщност, би било малко скучно, ако в кухнята настъпи вечна тишина. Не мислите ли? Все пак тя е сърцето на нашия дом.