Без него и неговата теория на относителността погледът ни към света щеше да е съвсем друг: когато през 1933 година нацистите поемат властта, Алберт Айнщайн е наясно, че като еврейски пацифист животът му в Германия е изложен на риск. Още през същата година Айнщайн се отказва от германския си паспорт, а през 1940 получава американско гражданство.

Когато напуска Германия през 1938 година, германската певица и актриса Марлене Дитрих вече е звезда и в Съединените щати. След бягството си от Германия Марлене Дитрих живее в САЩ и във Франция, където оказва подкрепа на бежанци и на войници от съюзническите сили. Заради тази своя дейност Дитрих е многократно упреквана, че била предала родината си.

Професор в Харвард, външен министър на САЩ, експерт, който е търсен и ценен по целия свят: през 1938 година Хенри Кисинджър се вижда принуден да избяга от нацистите и затова напуска родната си Бавария. Макар че по време на Втората световна война воюва срещу сънародниците си, Кисинджър признава, че една частица от него завинаги е останала германска.

Семейството на Мадлин Олбрайт, която е чехкиня по произход, бяга два пъти: след нахлуването на националсоциалистите в Прага през 1939 година семейството заминава за Лондон, а през 1948 следва бягството в САЩ - малко след като в родната им страна на власт идват комунистите. През 1997 Мадлин Олбрайт става първата жена, оглавила американското външно министерство.

През 1946 на остров Занзибар се ражда Фарук Булсара, който по-късно става световноизвестен - само че под името Фреди Меркюри. През 1964 семейството му бяга от кървавата революция, избухнала на острова, и заминава за Лондон. Продължението на историята е известно на всички: и до днес Фреди Меркюри е една от най-големите рок-звезди на света.

"Огромна вълна от ексцентрична варварщина" - така Томас Ман, един от най-значимите писатели на 20 век, описва настъпващия в Германия националсоциализъм. През 1933 Томас Ман емигрира в Швейцария, а през 1939 заминава за САЩ. Година преди това той изрича следните думи: "Където съм аз, там е и Германия. Нося германската култура в сърцето си".

Семейството на Исабел Алиенде бяга във Венецуела след кървавия военен преврат в Чили през 1973 година. 13 години по-късно следва бягството в САЩ. В своя роман "Къщата на духовете" писателката включва част от личните си преживявания от този период. Именно заради личния си опит Алиенде апелира през 2015 към Европа да каже добре дошли на бежанците.