Календарът с падежи на гръцките кредитни вноски е добре запълнен. На 1 май Атина трябва да погаси 200 милиона евро към МВФ. До средата на юни следват още траншове към МВФ на обща стойност 2,5 милиарда евро. Това са вноски за заемите, които Гърция получи от Фонда в рамките на спасителните пакети.

Шефката на МВФ Кристин Лагард даде ясно да се разбере, че държи изплащанията да бъдат извършени в определените срокове. През последните 30 години МВФ никога не е давал отсрочка на своите длъжници. "Досега нямаме случай, когато една развиваща се страна да е поискало отсрочка за плащанията. И се надяваме, че и Гърция няма да го стори. Лично аз няма да подкрепя подобна молба", заяви тя. Кристин Лагард допълни, че МВФ е "институция, основаваща се на правила". Или в прав текст, МВФ не прави изключения, защото правилата забраняват това.

ЕЦБ също засилва натиска

Шефът на ЕЦБ Марио Драги също често употребява израза "институция, основаваща се на правила". Практиката обаче е показала, че правилата често могат да бъдат интрепретирани различно. Много критици смятат, че мандатът на ЕЦБ не й дава право масово да изкупува държавни облигации. Това, разбира се, не пречи на Марио Драги всеки месец да залива финансовите пазари с 60 милиарда евро.

Съгласно собствените й правила, ЕЦБ не е имала право да приема гръцките държавни облигации като обезпечение, след като рейтингът на страната се беше вече сринал. Навремето това правило беше заобиколено с помощта на набързо гласувано изключение. Малко след встъпването в длъжност на новия гръцки премиер Алексис Ципрас, банката отмени решението си и отряза достъпа на Атина до важните финансови пазари.

От банката обясниха, че не очакват проверката на реформаторската програма на Атина да приключи с успех. Откакто гръцките банки нямат директен достъп до свежите пари на ЕЦБ, те зависят изцяло от спешните помощи ELA (emergency liquidity assistance) на гръцката Централна банка. Тези кредити са не само по-скъпи, но и трябва да бъдат одобрени от ЕЦБ. Тя пък държи банките изкъсо, като от време на време увеличава горната граница на заемите, но в значително по-малка степен, отколкото по времето на предишното гръцко правителство.

През март ЕЦБ излезе с инструкция, която ограничи сумата, до която гръцките банки да имат право да купуват ценни книжа на гръцката държава. По този начин беше засилен още повече натискът над Атина. За гърците не е изгодно да търсят заеми на капиталовите пазари. След срещата между гръцкия финансов министър Янис Варуфакис и шефката на МВФ Кристин Лагард миналата седмица, доходността на тригодишните държавни ценни книжа достигна рекордните 27 процента - най-високото ниво от времето на частичното опрощаване на гръцки дългове през 2012 година насам.

Затова гърците настояват за бързо изплащане на вече обещаните помощи в размер на 7,2 милиарда евро. Кредиторите обаче задържат средствата, защото смятат за недостатъчни реформаторските усилия на правителството на Ципрас. На 20 февруари Еврогрупата взе решение за удължаване на помощната програма за Гърция до юни. Решението беше отбелязано като успех, но не внесе никаква яснота. Гърците интерпретираха решението на Еврогрупата като "нова рамка" за преговори, както писа Алексис Ципрас в писмо до германската канцлерка Ангела Меркел. Останалите европейци виждат в това само задължението на Атина да продължи досегашната политика на икономии.

Отникъде не идват пари

Гръцкото правителство отхвърля обаче именно тази политика. То беше избрано тъкмо заради обещанията си да прекрати реформите, наложени от Еврогрупата, смятани от гърците за антисоциални и икономически контрапродуктивни. С оглед на празната държавна хазна, Кристин Лагард призова всички участници в преговорите да побързат. "Това не е казус, който може да бъде приключен в последния миг с политическо решение", заяви тя. Според Лагард, на ход сега са финансовите министри от Еврогрупата и упълномощените от тях контролни органи.

Миналата седмица гръцкият премиер Ципрас изрази своя оптимизъм, че до края на месеца ще бъде постигнато споразумение, въпреки някои спорни точки относно трудовия пазар, пенсионната реформа, данъците и приватизацията. В петък (24 април) финансовите министри от Еврозоната се събират отново в Рига. Още в навечерето на срещата, германският фининсов министър Волфганг Шойбле поохлади очакванията. "Няма нищо ново. И не съм сигурен, че Рига ще донесе нещо ново", заяви той на сесията на МВФ във Вашингтон.

Така натискът над гръцкото правителство да се подчини на изискванията на кредиторите за икономии и реформи, се увеличава от ден на ден. Алексис Ципрас е първият гръцки политик, който положи премиерската си клетва не над Библията, поради това, че е убеден атеист. Сега обаче той се оказа принуден да потърси помощ дори от православната църква на Гърция. Новият й предстоятел архиепископ Йероним II е предложил църквата, с нейното милиардно състояние, да помогне в намирането на нови финансови източници за държавната хазна.