Някои търсят обяснение за успеха му в позата му на антиполитик и в неприкритата наслада от властта, както и в слабостта на опозицията в Италия.

През 1994 г., когато богатият медиен предприемач Берлускони стъпи неочаквано на политическата сцена, това се възприе в Италия като провокация. Още тогава Берлускони се открояваше с острите си думи по адрес на левицата, която той винаги е обвинявал, че в дъното на душата си остава комунистическа. Това накара мнозина да виждат в него представител на традиционната десница. Това обаче не беше и не е вярно - не само защото Берлускони бе така тясно свързан със социалиста и бивш премиер Бетино Кракси. Берлускони стъпи на политическата сцена не като политик, а като антиполитик. И тъкмо затова продължава да има успех.

Енергичният предприемач

Малко преди той да направи тази стъпка, старата политическа система в Италия рухна. За мнозина по онова време (а по същество все още и днес) Берлускони бе атрактивен, защото той обещаваше изход от системата на партийното господство. Италианската политика винаги е била подчертано клиентиелистка и опитите да се вдъхне малко прусашки въздух в тази държава никога не са били особено успешни. В лицето на Берлускони на сцената излезе един енергичен човек, който бе решен да обязди държавния кон по неконвенционален начин. Той никога не си постави за цел да бъде държавник и безпристрастен съдник, стремящ се да посредничи между противоположни интереси. Берлускони се появи на политическата сцена като предприемач, който създаде на чертожната маса своето движение Форца Италия и обяви традиционните партии за излишни, обещавайки, че с предприемаческите си похвати ще изведе Италия до нови брегове.

Богатство, власт и сексапил

Берлускони не криеше, че е по-богат и по-влиятелен от повечето други; напротив той изтъкваше и открито се наслаждаваше на това. С почти детинско удоволствие той демонстрираше сексапила, който винаги се е излъчвал от властта. Властта е потентност и затова властникът е любимец на жените - още една проста мъдрост, която Берлускони изживяваше показно пред италианците. Затова той беше избиран, обичан и отново избиран. Берлускони символизира самовлюбения, леко горделив италианец, който е шумен, а понякога твърде натрапчив, и който обича да подсвирква след жените. Тази Италия, в която има нещо ординерно, се чувства привлечена от Берлускони, включително защото той не държи много на буквата на закона. В тази светлина Берлускони - един в последна сметка неуспешен модернизатор, който обещаваше много, но постигна малко - подсилва архаичната представа на мнозина италинци за самите себе си.

"Кавалерът" без алтернатива

Има и една друга Италия. Това е Италия, която по-силно от когато и да било се бунтува против Берлускони, и от чието име говори да кажем писателят Умберто Еко, самият той без ореол на апостол на морала. Грубо казано, става дума за просветено-лява Италия, която иска да вярва в своите институции, която държи на примата на дискурса пред телесните излияния на телевизията и рекламата - и която вярва в политиката в традиционния партиен и граждански смисъл. Това - ако извадим истеричните левичари - е една симпатична Италия.

Но една слаба Италия. Левицата, която преди близо 20 години излезе окончателно от комунистическия път, все още не е успяла да сформира граждански център. Ако Берлускони е предизвикващата срам и присмех фигура, за каквато го представя този лагер, то за силата на критична Италия не говори добре фактът, че тя до ден-днешен не е в състояние да предложи атрактивна алтернатива на Берлускони.

"Кавалерът" Берлускони несъмнено е проблем. Още по-голям проблем представлява огромната маса на неговите противници, които имат такива добри аргументи, но пък аргументи, които не им вършат никаква работа.

АГ/ДВ/ТС/С. Гяуров/Редактор: Б.Рачева