Япония продължава борбата срещу последиците от катастрофата във Фукушима, Германия направо се отказа от атомната техника, индийците обаче държат неотстъпно ядрения курс. На този фон огромното ураново находище, открито в Тумалапале, щата Андра Прадеш, идва съвсем навреме.

Най-голямата уранова мина

Срикумар Банерджи, шефът на индийското ведомство за атомна енергия, говори за 49 000 тона, които се очакват от новата мина. Според най-новите изследвания възможно било под земята да се крият дори 150 000 тона. "В такъв случай това ще бъде най-голямата уранова мина в света", казва Банерджи пред "Times of India".

Индия влиза в клуба на шестте най-големи атомни нации в света; тя разполага с 20 ядрени реактора, още седем са в строеж. До 2020 индийците планират да учетворят своите атомни капацитети до 20 000 мегавата.

От гледна точка на Делхи новата уранова мина е истински късмет, тъй като прави страната по-независима от вноса на уран. Находището се простира на площ с дължина 35 км. Специалистите изказват оптимистичното предположение, че цялата геологическа формация може да е дълга 160 км. Рудата се намирала на дълбочина от 400 м.

Обратната страна на медала

Индия разполага с уранови резерви от 170 000 тона, без да се брои Тумалапале. Въпреки това собствените резерви не могат да утолят съвсем енергийния глад на мощната индийска икономика. Ако тя продължи да се развива с 9 процента годишно, производството на ток трябва да се увеличава с 10 процента на година - казва Срикумар Банерджи и заключава, че дори на фона на сегашната сензационна находка Индия ще бъде принудена да продължи да внася уран.

Не всички обаче споделят радостта на властите от урановото находище. Миналия месец например организацията Human Rights Forum изтъкна, че работите в мината замърсяват подпочвената вода в региона. Колко пагубен може да бъде добивът на уран за един регион се вижда в Нигер. Тази африканска страна доставя голяма част от урана за АЕЦ-и на Европа - без да е забогатяла от това. Напротив: жителите на миньорските градове водят една отдавна изгубена битка с радиоактивното замърсяване.