Севернокорейският лидер Ким Чен-ун явно е готов да рискува с провеждането на сериозни икономически реформи. Чрез чистките и смяната на поколенията във висшите политически кръгове той показва, че се осмелява да отвори и икономиката на страната. Според плановете, всичко трябва да започне от селското стопанство. В същото време явно е загрижен от това, че либерализирането на икономиката може да има нежелателни "странични явления" - т.е да разхлаби контрола над севернокорейските граждани. Ким Чен-ун добре знае, че икономическите реформи са необходими, защото на първо време те ще заздравят сегашния режим.

Първите реформаторски стъпки в селското стопанство вече са факт. През тази пролет Ким Чен-ун обяви на конференция на заместник-директорите на селскостопанските кооперативи, че заплащането на труда в селското стопанство вече ще отчита в по-голяма степен постигнатите резултати. Централният орган на управляващата севернокорейска Работническа партия тези дни зове към "решителни атаки", като по изключение няма предвид военни операции срещу Южна Корея или САЩ. Става дума за началото на "годишната офанзива" в сеитбата на ориза. В кампанията ще бъдат включени не само селските стопани, но и фабричните работници, децата, домакините, както и стотици хиляди войници. Ким Чен-ун оповести пред представители на кооперативите, че тази година "плодовете" на селскостопанската дейност ще се разпределят в зависимост от постиженията.

Всичко започва от селското стопанство

През тази година Северна Корея внесе десет пъти повече торове от Китай, отколкото миналата година. Това също е знак, че Ким възнамерява да на наблегне на реформите в селското стопанство. Ако селските производители получат повече пари за по-високата реколта, ще бъдат готови и да произвеждат повече. А за Северна Корея това е жизнено важно. По данни на ООН страната отдавна страда от недостиг на хранителни продукти. Миналата година в страната бяха прибрани 5,03 милиона тона ориз, или пет процента повече в сравнение с предходната година. За изхранването на цялата страна обаче са необходими поне 5,5 милиона тона. Успешната аграрна реформа би била голям успех за Ким Чен-ун. Севернокорейският диктатор обаче има две основни причини да не разширява реформите и в други отрасли на икономиката.

Първата причина е все още неотшумялата травма от провалилата се икономическа реформа на неговия баща Ким Чен-ир през 2007 година. Реформата се провали заради съпротивата на военните, които не пожелаха да предоставят оризовите си запаси и блокираха реформаторските усилия. Именно този опит вероятно накара Ким Чен-ун да подмени редица висши военни и да насърчи смяната на поколенията в севернокорейското ръководство. Сякаш искаше по този начин да покаже, че няма да позволи неговите икономически реформи да бъдат саботирани.

Предпазливи реформи

Втората причина за предпазливия подход към реформите е, че Ким Чен-ун се опасява да не загуби контрола върху севернокорейските граждани. От 2002 година Северна Корея се опитва да провежда пазарноориентирани реформи. В същото време в обществото много се засили влиянието на южнокорейските телевизионни серии. Към това се прибавя и увеличиният внос на стоки и най-вече информации от Южна Корея и Китай. Ким Чен-ун се опитва да ограничи въздействието на този "нежелан" внос чрез строг контрол над мобилните оператори и цензура в интернет.

Подхванатата реформа в селското стопанство е и отчаян опит на Ким да си запази лоялността на партията и правителствения апарат с оглед на международните санкции срещу Северна Корея. През март южнокорейската президентка Пак Гън-хе държа програмна реч в Германия, в която предложи засилване на сътрудничеството между Пхенян и Сеул. Тя предложи двете страни заедно да изграждат аграрни комплекси. Досега Северна Корея не е дала никакви признаци на съгласие с предложенията на Южна Корея. Въпреки това официалните власти в Южна Корея се оптимистично настроени. Рано или късно Ким Чен-ун ще е принуден да приеме предложенията на Сеул.