Най-голямата православна катедрала на царска Русия има драматично минало. Създадената през 1883 г. „Христос Спасител” символизирала тесните връзки между държава и религия в Руската империя. Тя обаче бива разрушена само 34 години след построяването си - заедно с революционната 1917 г. идва и властта на Съветите.

„Религията е опиум за народите” - става ръководното мото на културната политика по времето на Ленин и действията на новата власт са приведени в съответствие с него: на бърза ръка са разтурени почти всички божи храмове, имуществото на Църквата е иззето, а хиляди духовници са разстреляни без съд и присъда.

Идеологията, поставила си като задача да елиминира религията, постепенно започва да налага своя отпечатък навсякъде. Църквите, които останали пожалени от разрушителната стихия на новите управници, принудително сменили своето предназначение – те били превърнати в  складове, киносалони, библиотеки и дори в жилищни сгради.

"Религията е опиум за народите"

Първоначалната катедрала „Христос Спасител” е била висока 103 метра. От Кремъл е можело да се видят нейните величествени куполи. Тъкмо това централно местоположение се оказва съдбоносно за по-нататъшната й съдба. Сталин решава да използва терена, на който се намирала катедралата, за строежа на нов, престижен проект – Дворец на Съветите, над който по план е трябвало да се извисява монументална статуя на Ленин, висока 415 метра.

Грандоманската идея е трябвало да демонстрира величието и превъзходството на комунистическите идеи. През 1931 година катедралата е разрушена, но Дворецът на Съветите така и остава незавършен до нападението на Вермахта над СССР през 1941 година. Така най-високата сграда в света, която е трябвало да бъде издигната в прослава на комунизма, си остава само проект. След края на войната на мястото на бившата катедрала остава да стърчи само един недовършен фундамент.

Години по-късно се появява нов проект, засенчваш всички рекорди по грандомания в строителството – на площ колкото две футболни полета е построена най-голямата открита къпалня в тогавашния СССР. Водата в нея е била целогодишно затопляна, дори в най-мразовитите московски зими е можело да се плува под открито небе, а през лятото къпалнята била любимо място за срещи на московчани.

Днес много от тях изпитват смесени чувства, когато си спомнят за гигантския плувен басейн, намирал се едно време на мястото на катедралата. От една страна им е приятно да си спомнят как са се учили да плуват, как са тренирали за състезания или са се срещали с приятели. От друга страна обаче изпитват известен срам от това, че са се забавлявали в къпалня „Москва”- тъкмо на мястото, на което преди се е издигал Божият храм.

Съветското ръководство обаче така и не успява да изтика религията от съзнанието на руснаците. Когато през 1980-те години беше либерализирана строгата държавна политика по религиозните въпроси, християнските общности се възползваха от своя шанс: в цялата страна започнаха да се реставрират православните храмове, възобновени бяха и богослуженията.

Грандомански проекти

След разпадането на Съветския Съюз православието вече не бива възприемано като държавен враг. Тъкмо обратното: Руската православна църква днес играе решаваща роля за националното самочувствие на страната. Държавата, ръководена от Путин, търси нова идентичност, обръщайки се и към своето дореволюционно минало, чиито символи днес отново са на мода. На почит се радват християнските ценности, а мнозинството от руснаците се определят като „верующи”.

Религията служи на Кремъл като инструмент за утвърждаването на един патриотизъм, зачитащ традициите. От всичко това облаги извлича най-вече Руската православна църква - с държавни пари бяха реставрирани или отново изградени редица храмове в цялата страна. Строежът на новата катедрала „Христос Спасител” обаче беше финансиран изцяло от дарения. За целта бяха събрани около 170 милиона долара.

След петгодишен период на строеж, катедралата днес отново се издига на онова място, на което е била първоначално - преди да бъде разрушена по заповед на Сталин. През 2000-та година тя бе тържествено осветена от Патриарх Алексий II, главата на Руската православна църква. Великолепната сграда е съвършено копие на старата катедрала. Някои критици виждат в нея нещо като „Дисниленд” – само бляскава обвивка, но без съдържание. За мнозина руснаци обаче новата катедрала „ Христос Спасител” е величествен символ за възроденото място на религията в руското общество.