1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Синхронии и иронии

Георги Господинов14 ноември 2008

Удивително е каква хармония и синхрон цари в България между органите на реда и заподозрените. За разлика от липсата на синхрон между самите институции, твърди в коментара си Георги Господинов. Ето и аргументите му.

Везните натежават натам, откъдето идват паритеСнимка: AP

Удивително е каква хармония и синхрон цари в България между органите на реда и заподозрените. За разлика от липсата на синхрон между самите институции, твърди в коментара си Георги Господинов. Ето и аргументите му. Бизнесменът Ковачки дава интервю в централните медии, в което призовава вежливо прокуратурата да посети неговите фирми, да провери счетоводството и да оповести, че е чист. Два дни по-късно поканата е уважена. Твърди се, че акцията била подготвяна отдавна, преди две години.

Сигурно е така. Както е сигурно, че който е трябвало, вече е знаел за нея. Явно накрая всички са се изнервили, включително заподозреният. Защото времето тече, идват избори, новите партии и коалиции са готови. Логиката е такава: ако ще се проверяваме, да се проверяваме сега, за да остане време да се изчистим до следващата година. Нещо ще се открие, няма как, трябва да сме по-агресивни, както се каза. Но то ще трае от ден до пладне. Има вече изграден

Все една и съща процедураСнимка: Bilderbox


ритуал на „изненадващите” проверки


и кратки задържания. Повтарящото се действие е в предварителното узнаване и произтичащите от това комични сценки – според фантазията и чувството за хумор на заподозрените. Да си припомним сцените със задържането на братя Галеви. Светкавичната акция на полицията завари едни гостоприемно отключени къщи със запалено осветление и липсващи домакини. После двамата веселяка решиха да върнат визитата и се явиха ден-два по-късно в следствието. Засвидетелстваха вярата си в българското правораздаване, поблагодариха за срещата и си тръгнаха. В такива ситуации полицията и съдът приличат повече на фирма за химическо чистене, от която заподозрените излизат с чисти ризи и досиета, без подозрителните петна, с които са влезли.

Сега обвиненият в тежки данъчни измами Христо Ковачки също заяви своето доверие в правосъдната система. И дори добави, не без ирония, колко позитивно ще изглежда в очите на Брюксел такава голяма гаранция от 300 000 лева. Това е политически отговорно изявление. Пълно театрализиране на ситуацията.

Кой всъщност е на прицел в акцията срещу Ковачки?Снимка: dpa


Малка пиеска за брюкселска публика


Отбележете, че ирониите и сарказмът в тези изпълнения винаги са за сметка на по-слабия, т.е. държавата. Някои анализатори лансират различни политически версии за акцията срещу Ковачки. Дали зад това се крие удар към президента Първанов, с когото бизнесменът е близък? Или е по-скоро удар срещу ДПС и Доган, с когото бизнесменът също е близък? Или срещу новата партия и коалиция, зад които стои Ковачки?

Струва ми се, че подобни питания повече се интересуват от политическото интригантство, от механизма на прецакването, от видимите и невидими български сценарии. А не е ли по-важно да видим първо защо изобщо са възможни тези сценарии? Не е ли по-притеснително тъкмо това, че някои висши български политици винаги са част от картинката. Винаги са на снимките с тези, които западните наблюдатели наричат „криминално сдружение”, и в крайна сметка се оказват спонсорирани от тях. В този смисъл не ме интересува поради каква интрига някой проверява Ковачки, Галеви или фирмите на Николов/Стойков. Странното е, че трябва да има интрига, за да започнат такива проверки. По-интересно ми е защо нищо не произтича след това, както за спонсорите, така и за спонсорираните. Иначе и аз вярвам в българското правосъдие, но ако продължавам да плащам повече данъци годишно, отколкото някой от горните бизнесмени, усърдието ми ще се сломи.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ