Висам Фараши дори не затваря вратата, когато излиза от стаята. В нея той прекарва повечето си време откакто е пристигнал в Германия преди 20 месеца. В момента живее в малкото градче Хьовелхоф, Източна Вестфалия. Но в Германия той не е открил това, което е търсил: сигурност и най-вече работа - каквато и да е.

В Сирия 38-годишният мъж бил архитект на свободна практика, но работел и на още няколко места - нещо напълно нормално в неговата родина. "Тук ходих къде ли не - в Агенцията по труда, в трудови борси - никакъв шанс! Обиколих всички ресторанти, фабрики и строителни обекти в района. Пак нищо! Вече година и десет месеца стоя без работа и започвам да полудявам", казва Фараши, който в Германия се чувства изтласкан в периферията.

"Всичко е лъжа"

Стаята, в която живее той, е обзаведена спартански. В нея има легло, котлон, маса и стол. В жилищния блок живеят и много други бежанци. "Как да влезеш във връзка с германци, които могат да ти осигурят работа? Как? Тук живеят хора, които пушат марихуана и хашиш. Тези хора не са работили и един час през последните две години. Тук не можеш да установиш контакт с добри хора", казва Фараши.

Фараши казва "добри хора", защото езиковият му запас е беден. Той има предвид хора, които да му помогнат да си намери работа. Или да му дадат работа.

В Хьовелхоф има достатъчно хора, които се ангажират с бежанците. Според тях, най-вече на самотните мъже-бежанци им тежи това, че не работят нищо. Някои започват да пият, други се отдават на хазарта. Висам Фараши също се оплаква, визирайки и себе си. Напушва го смях, когато стане въпрос за т.нар. "култура на гостоприемство" в Германия: "Бежанците, които пристигат тук, си мислят, че Германия е раят на земята. Вярват, че могат да си живеят царски. Когато аз дойдох, ме попитаха какво искам да имам. Можел съм бил да имам еди какво си. Пълни глупости. Всичко е лъжа", казва той.

Две загубени години

Висам Фараши обаче не е сигурен, че трябва да търси и у себе си част от вината, че за него няма работа, а не само у политиците и властите. От Германия той си тръгва само с дрехите, които е облякъл. Взема си няколко бисквити за из път, документите и самолетните билети за Ливан, където ще го чака семейството му.

"Не в цяла Сирия бушува война. В моето село изглежда е спокойно", казва той преди да се качи на автобуса за летището. И добавя: "Благодаря ти, Германия". Но не става ясно, дали е искрен или влага ирония. Допълва само, че имал нужда от гумичка за триене - за да заличи от съзнанието си последните две години от живота си, прекарани в Германия.