Ако има нещо общо между директора на НДК Мирослав Боршош и министъра на европредседателството Лиляна Павлова, то е благодарността и на двама им към министър-председателя Бойко Борисов. Преклонението пред премиера се случи 24 часа след като властта забърка поредния (за управлението на Борисов) и първи (за новото му правителство) скандал. Само за едно денонощие стана ясно, че според министъра на председателството, директорът на НДК е забъркан в неясни и твърде вероятно корупционни практики в управлението на дружеството. Той от своя страна обвини принципала си индиректно, че е подложен под натиск да подписва незаконосъобразни обществени поръчки. 

Скандалът се разрази мълниеносно. Общественото мнение, което от години у нас се люшка между “Осанна” и “Разпни го”, се съсредоточи върху фигурите на Павлова и Боршош. Вторият бе обявен за спасител на културата, заради безспорно публично успешните (без да знаем дали и финансово са такива) проекти - “Перото”, театър “Азарян” и прочие. Фенове на Павлова пък обявиха, че тя се опитва да спре корупцията, както сторила с прословутите за правителствата на Борисов магистрали. Така, без да се чуват никакви аргументи и без изобщо да се говори по същество се стигна до куриозен развой: ден след като бе уволнен от НДК, Мирослав Боршош бе върнат начело на двореца; а дружеството мина към Министерство на културата, като бе отнето от досегашния му принципал – министъра на европредседателството.

Резултатът – благодарност към премиера от всички страни. Въпроси, като например - прикрива ли се корупционен скандал в НДК - не се появиха очетливо. Даже напротив – любезностите към премиера и от страна на Павлова, и от страна на Боршош създадоха усещането, че скандалът е потушен. Ако се придържаме към версията на властимащите, изглежда, че от поредната властова драма ще останат само анекдотите, които се раждат в подобни ситуации, като най-новият, че вместо през ден да уволняват и назначават директора на НДК, управляващите могат да му измислят длъжност на половин работен ден.

Извън вицовете, породени от нелепите и хаотични ходове, има обаче въпроси, чиито отговори трябва да бъдат дадени на обществото. Тези питания могат да изглеждат неважни в очите на арт средите или пък да се смятат второстепенни, заради успешните проекти, които Боршош стартира в НДК, но от гледна точка на държавността са основополагащи. 

Има ли корупционни практики в НДК?

Ето защо на първо място трябва да бъде изяснено има ли корупционни практики в НДК. От една страна подобни данни оповести Лиляна Павлова, която твърди, че дружеството работи без изискваните по закон правила за обявяване на обществени поръчки. Нещо повече, по думите й, през 2015 и 2016 година дворецът няма финансови отчети, за първата година загубите на дружеството са над 3 млн лева, а следващата скачат до 9 млн лева. Отново по думите на Павлова, външна одиторска фирма е открила редица нарушения при сключването на договори от страна на НДК.

В подобен дух бе и “изявление”, направено през Фейсбук на Борислав Велков, който беше директор на НДК за един ден. Той също обвини Боршош в липса на визия и бизнес план за дружеството и в докарването му до фактически фалит. Велков потвърди част от обвиненията за нецелево изразходване на средства и лошо управление на двореца. И изнесе информация за преференциално отношение към фирми. 

От друга страна бе оповестената от Мирослав Боршош информация, който също реагира в социалната мрежа. Според него, той е бил обект на натиск да подписва обществени поръчки в "условия, които не отговарят на правилата и закона".

След намесата на премиера, взаимните обвинения в корупция останаха да висят в пространството. Всичко това обаче доведе до безспорното усещане, че в НДК има поредица смущаващи обстоятелства, свързани с публични финанси. И не само това: по-тревожната констатация е, че властта по никакъв начин не се смути от взаимноизключващите ѝ се тези, а ситуацията в стил “и вълкът сит, и и агнето цяло” ѝ изглеждаше задоволителна.

Общественият тест

Ако с връщането на Боршош начело на НДК бъде туширано общественото напрежение, казусът ще остане поредният скандал, отминал за няколко дни поради липсващата трайна способност и на избирателите, и на опозицията да изискват отговори. Ако все пак случващото се бъде разнищено, някоя от двете страни трябва не просто да се оттегли от властта, а да бъде разследвана. Впрочем, развитието на скандала ще бъде поредният тест за обществото у нас, което се провали на всички досегашни подобни изпитания. 

Извън тези въпроси обаче има още няколко чисто политически, които не е редно да бъдат пропускани. Първият е: уязвим ли е (и с какво) Борисов, който за десет години активен политически живот досега е показал, че не изпитва сантименти към хората си. И още: какво го накара да заеме позиция, която може да бъде тълкувана, че прикрива неясни и нечисти обстоятелства, свързани с Боршош или Павлова?

Не на последно място - от поведението на медиите, традиционно близки до ГЕРБ и депутата от ДПС Делян Пеевски, се забелязва, че те ясно са избрали страна в спора, който бе “соломоновски решен”. Няма как да избегнем въпроса тогава – има ли обтягане на отношенията между лагерите в ГЕРБ, за които отдавна се говори като за враждуващи страни, чиято единствена спойка е изпълнителната власт и облагите от нея?

Каквото и да се случи със скандала НДК обаче, каквито и отговори да бъдат дадени или да останат липсващи, едно е ясно – той е епикриза на загнилата задкулисна власт. Той е моментна снимка, запечатваща лавирането между неясни и нечисти интереси, задвижвани единствено от крупни суми и то - публични финанси. За които е ясно едно – те се разпределят точно по модела на онези порции, за които говореше Ахмед Доган.